Двата празника – Денят на Европа и Денят на победата– се противопоставят от манипулаторитe, които искат да изтрият паметта за победата над хитлерофашизма, да представят Втората световна война като сблъсък на две диктатури, в който побеждава някаква абстрактна Европа. Това заяви в интервю за агенция „Фокус“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.
По думите му, много от мъчениците в битката срещу фашизма са комунисти – във Франция, в България и другаде.
„Който оспорва тази истина, може да прочете мемоарите на хитлеристките генерали и на обикновените войници. Те най-добре знаят кой ги е сломил. Впрочем, знаете, че един от големите герои на белгийската съпротива срещу фашизма, е българин – Тодор Ангелов. Той е интербригадист и герой на белгийската съпротива. Това е неудобната истина, която в последните години не се изрича“, каза още евродепутатът.
„Тревожното в днешна Европа е, че повтаря грешките от миналото“, смята Иво Христов.
„Мирът и просперитетът на следвоенна Европа почиват на антифашисткия консенсус. Леви и десни след войната погребват фашизма и се отричат от цялото му наследство. Никога повече расови теории, никога повече милитаризъм, националистическа пропаганда, ксенофобия. За съжаление, в ход е историческа ревизия на Втората световна война. С нея се възраждат национализмите в някои страни, включително в България. У нас, например, се поставя под въпрос самото наличие на фашизма в националната история. Антифашистката съпротива се вулгаризира и се дискредитира целенасочено. Размива се оценката за добро или зло. Континентът, както виждаме, отново се милитализира на Изток и на Запад, което крие много рискове. Социалната и икономическата криза след пандемията, също както борсовите кризи от 20-те, лесно може да прерасне в претенции за исторически реванш на много места и това е опасно“, каза Иво Христов.
На въпрос дали Европейският съюз е по-обединен или по-разединен след пандемията от коронавирус, евродепутатът отговори: „Пандемията свари и света, и Европа неподготвени. Рисковете от разделение нарастват, тъй като пандемията събуди националните егоизми. Тя показа липсата на адекватни структури и методи на ниво ЕС за справяне с глобални кризи, но това може да се промени.
