На 31 декември 1999 г. от отиващия си президент Борис Елцин за временно изпълняващ длъжността беше обявен Владимир Путин. В новия век Русия влезе с избора му за следващ държавен глава. Очевидно почти всички вътрешнополитически фактори са постигнали този забележителен консенсус да го придвижат като обречен да спечели кандидат.
В големите и особено във великите държави рядко става иначе, а случили се, после се лее кръв.
Оказа се, че е постигнат всеобщо одобряван резултат, несъмнено изборът е бил предварително консултиран и одобрен и в някои западни столици. И там харесали Путин. Ясни и недвусмислени знаци за задоволство от постигнатия в Москва консенсус изразиха президентът на САЩ Бил Клинтън и премиерът на Великобритания Тони Блеър.
Със задачата умело и убедително да изваят фаса и профила на Човека, който ви трябва, своевременно са били ангажирани специалисти с различен профил. До Кремълския връх Путин е доведен чрез прецизна линия на поведение.
Путин е трето поколение проверен кадър. Дядо му е имал височайшия допуск да е сред обслужващия персонал на Ленин и Сталин. Баща му е бил подводничар, служил е във войските на НКВД, бил е партиен секретар.
Самият Володя мечтае да се влее в редиците на славните чекисти от ранна юношеска възраст, силно впечатлен как „с усилията един човек може да се постигне това, което не могат да направят цели армии“. 16-годишен отива в приемна на КГБ, за да предложи своите сили, знания, умения и талант за вярна служба на тихия фронт.
16 години служи в КГБ, най-вероятно с контраразузнавателен профил, бил е на задгранична работа. Две предсрочни повишения показват, че Центърът е бил доволен. Достатъчно време, за да може с увереност да се очаква, че е надежден успешно и продължително да поддържа предварително изградена линия на поведение.
Което и прави от доста време.
Кариерата на Путин, на първо четене главоломна, всъщност е умело планирана, подредена и реализирана. Продължава целенасоченото лепене на образа на отговорния, подготвения и силния държавник на нова Русия. Сменя към върха редица постове, за всеки от тях се оказва без конкуренция.
А уж е силно уязвим заради миналото си. И в Кремъл го възприемат като най-подготвен за овакантени важни държавни постове, някак естествено за околните ги получава.
Изграден му е по това време архетиповият образ на Избраника, роден да спаси магьосническия свят. Вариант на Божественото дете – привидно уязвим и слаб, но винаги успяващ да надмогне изпитанията и противоборстващите сили, за да изгрее и извърши велики дела.
Не е Христос или Сидхарта, разбира се, но този образ в дълбокото несъзнателно на хората има подобно въздействие. Те изпълняват велики мисии, Путин само изпълнява поставени задачи. Както Хари Потър на днешните малки и големи деца.
Сподели веднъж, че първата му реакция на предложението на Елцин да го наследи е била да откаже. Защото на много високите държавни позиции, които е заемал, е видял отблизо и в достатъчен обем каква държава би поел да управлява.
Още при Горбачов СССР вече е предал всичко налично: първо Източна Европа и Източна Германия, после Африка, а след началото на „Пустинната буря“ и Арабския свят. Армията е в насипно състояние, напълно деморализирана, флотът е почти ликвидиран. Външният министър Козирев е заявил пред Никсън, че „Русия няма национални интереси, а само общочовешки.“
От социализма е наследена административната номенклатура, държава в държавата, получила чрез приватизацията достъп до собствеността на страната и износа на капитали. Свързана здраво със Запада, с финансовия сектор и държавния организъм, неспособен без нея да оцелее и месец. Сметнат ли го за чуждо тяло, ще го изядат с обувките.
Но не разполага с други. Цялата управляваща класа е заразена с предателство, продажност и нагласи да бяга на Запад. Пари се изнасят в огромни количества. Путин е върху вулкан, под него са интересите на номенклатурната класа и криминалния в същността си едър бизнес, пръкнал се в недрата на съветския строй. А няма друг…
С пределно внимателни маневри Путин започва да развързва змийското кълбо, но успява да не позволи да се прекърши държавността в тежко болната Русия. Бавно, постепенно и слабо забележимо настъпват огромни положителни промени. Все още недостатъчни, ресурсът на „петата колона“ все още е много голям.
Пред населението промени архетиповия образ, Избраникът се прелива във Вечното момче. Активният политик, склонен към забавни импровизации, „нашият симпатяга“. Ето го гол до кръста на риболов в Сибир, на татамито да прилага „мелница“, в кабината на изтребител или в делтаплан, на хокейния лед и т.н.
В руските приказки това Иванушка Глупчото, наивен и доверчив, който накрая винаги излиза победител и надхитря другите. По-важното е, че по приказния Иванушка не се лепи мръсотия!
Започна да се прояснява, кого за лидер са имали предвид в задкулисието в лицето на Путин: за надзорник-помирител между формиралата се вече и в Русия „дълбока държава“. Подходящ е – юрист, от тайните служби е, работил е в различни ключови администрации, познава повечето значими фактори във властта и бизнеса.
Грешна преценка на ситуацията
Той (б.р. – Путин) прецени, че НАТО е отслабена от подхода на Доналд Тръмп „Америка на първо място“ към западната сигурност и следователно ще реагира бавно на събитията на Изток. Той също така предположи, че зависимостта на Европа от руския петрол и газ ще затрудни прекъсването на отношенията с Москва заради Украйна. Той сгреши.
Американската дързост и европейската лекомислие към една смела и агресивна Русия сближиха двете страни на Атлантическия океан още повече.
Маруан Бишара, политолог, „Ал Джазира“
Западът трябва да привлече руснаците
Путин е сложил всичките си карти на масата – и ние не трябва да се страхуваме от самохвалството на грубиян, който знае, че губи. Вместо това трябва да засилим подкрепата за Украйна и да й дадем това, от което се нуждае, за да гарантира поражението на Путин. Едновременно с това Западът също трябва да предприеме стъпки за подкрепа и стимулиране на членове на руското население, които не са съгласни с последните мерзости на Кремъл, за да ускори поражението му у дома.
Михаил Ходорковски, бивш руски олигарх и затворник
Иска да се прави на американец
Има едно ясно обяснение защо използването на ядрено оръжие или дори говоренето за него е голямо изкушение за г-н Путин и тези, които споделят неговите възгледи за позицията на Русия в света. Равенството се разбира от тях по много груб, практически аритметичен начин. За да бъде равна на Съединените щати, Русия трябва да покаже, че може да направи всичко, което американците могат, независимо кога са го направили или какъв е бил контекстът.
Александър Баунов, института „Карнеги“
Резултатите които го легитимираха
Икономическият ръст последните години помогна на Путин да стабилизира ситуацията, особено спрямо високите петролни цени между 2005 и 2007 година. След 2010 г. идва време отново да смени публичния си образ, работи се по предпочитания за властниците архетип на Мъдрия старец. Харизматичният Иванушка се скрива. В Азия и Русия той е Бащицата, Патриархът или Батюшката.
Ето и някои важни резултати. Присъединени са Абхазия, Южна Осетия и Крим, вече и 4 области в Източна Украйна. Създадени са полезни и трайни връзки с Иран, Сирия, Венецуела и особено мощен стратегически съюз с Китай. Заявена е силна претенция за статута на велика държава.
Фактическо опразване на механизмите на либералната демокрация, стимулиране нарастването на патриотичните тенденции в страната и опирането на традиционните ценности.
Неизбежно Запада реагира силно отрицателно, предизвикателно враждебно, войнствено. Промените в геополитическите дадености винаги се извършват в условията на големи войни. Много проблеми има в Русия, но ги има на Запад.
Без употреба на ядрени оръжия заедно с Китай и доста други страни по света успехът на Путин е напълно вероятен.
