„Освобождаването“ на украинския регион Донбас е „безусловен приоритет“ за Москва, докато други украински територии трябва да решат бъдещето си сами, заяви вчера руският външен министър Сергей Лавров.
Лавров говори в интервю за френската телевизия Те Еф 1 в момент, когато Русия продължава офанзивата си към на ключови градове в Донбас, индустриалното сърце на Украйна, състоящо се от Донецка и Луганска област.
Той повтори твърденията на Москва, че нейната „специална военна операция“ в Украйна има за цел да демилитаризира съседката си след вълните на разширяване на НАТО на изток и да я прочисти от това, което смята за вдъхновен от „нацизма“ национализъм.
„Освобождаването на Донецка и Луганска област, признати от Руската федерация за независими държави, е безусловен приоритет“, заяви Лавров.
За останалите територии в Украйна той заяви: „Не вярвам, че те ще се радват да се върнат под властта на един неонацистки режим, който е доказал, че е русофобски по своята същност. Тези хора трябва да решат сами за себе си“.
Какво всъщност означават тези думи?!
Нека да поясним: те не означават, че Русия ще приключи войната с превземането на Донбас. Защото безусловния приоритет за освобождаването на Донбас е ясен, но освен него има и други ключови приоритети. Те бяха озвучени от руския президент Владимир Путин.
А и самият Лавров заяви, че освен безусловния приоритет, „специалната военна операция в Украйна“ има за цел да демилитаризира и денацифицира цялата страна.
И едва тогава да се даде възможност на хората свободно да изявят своята воля. Защото иначе няма да има свободен избор.
Ще припомним и още нещо. Демилитаризацията и денацификацията ще изискват време. Те няма да могат да се осъществят веднага след края на войната. И когато започне нормалния мирен живот и възстановяване на икономиката, хората в Украйна ще разберат при какви условия са живели преди и при какви условия могат да живеят в бъдеще, ако си сътрудничат с Русия.
И тогава по-голямата част от жителите наистина няма да искат да се върнат към стария начин на живот.
Автор Иво Македонски, istinata.net
