Началникът на кабинета на президента: Стига насаждане на страх! Трябва да оцелеем и да направим България по-добра за хората!

Ето целият пост на Калоян Методиев:

“Човешката природа се проявява най-добре в моменти на изпитание“, пише Махатма Ганди. Така е и сега. У нас е време за действие и равносметка.

Не е неочаквано кризата у нас да се използва за политически инженеринг или правене на пари (спекула, корупции, схеми – алчността е по-безгранична от човешката глупост), но със сигурност не морално.

Политиката на „тояга и морков“ изглежда недотам адекватна. С морков не се решават такива кризи.

Трето правителство прави едно и също при кризи – излива пари на калпак, а България си остана на последното място по показатели. Едва ли сега подобни мерки, насочени към стимулиране ще дадат резултат. Нашенските реалности са други – ярък индивидуализъм, много злоупотреби и малко солидарност.

Подходът с „тоягата“ също буди съмнение предвид средата на институционална недостатъчност, която господства у нас – от липсва на респект към институциите, през корупция и братовчедство.

Няма доверие във властите на широка основа, така че предложения от сорта на драконовски мерки срещу разпространение на фалшиви новини (3 г. затвор) изглеждат неадекватни – самият Тръмп каза, че всичко ще свърши до седмица, а у нас някои политици определиха корона вируса като безобиден.

С тояга няма да стане!

Хората в определени райони се самоорганизираха без държавата, а понякога и въпреки нея – намериха си предпазни средства, споделят масово полезна информация във Фейсбук, започнаха да се редят пред аптеки и магазини.

Не стана ясно за какво съществува т.нар. „Държавен резерв“. Ако сега не му е времето, значи никога не е било. Ако новината за разпродадени респираторни апарати, които са най-необходимата стока в света днес, се окаже вярна, замесените не трябва да се измъкнат безнаказано на никаква цена.

Държавата е длъжна да осигури на всеки един човек маска!

А за капак, пасторското говорене по телевизията в месиански стил: „Всички ще умрете“ и статистика на заболелите едва ли помогна много за реалното разрешение на ситуацията. Има много излекувани, големите държави се борят денонощно за откриване на лекарство и ваксина. Надеждата трябва да е флагманът докрай.

Акцентът трябва да е върху баланс от всички подходи. Ключовото е създаване на организация.
Дребни наглед неща, които да се вземат от различни места – корейци, словаци (без маски не може да влизаш в магазин), словенци, китайци като първата линия, японци. Или други модели, които са полезни с това как не бива да се подхожда – италианци.

Прости неща, които телевизиите могат да показват като как да си мием ръцете, на какво разстояние да стоим от хора, какви имуностимулатори да използваме, консултации по телефона, правителствен уебсайт за вируса (симптоми, мерки, информация). Носенето на маски и очила като личен пример и отговорност към другите.

Политиката на ценностите трябва да доминира мисленето.

На първо място в нейната скала е животът (всеки го е страх най-много за близките му и за самия себе си) и чак тогава идват социално-икономическите въпроси.

Пари се изкарват – живот не се връща.

За нас времето след кризата ще е време за преоценка за цели системи. Моделът ни на здравеопазване фалира – разделянето на частното от държавното вече не е предмет на дискусия, а необходимост. Иначе държавното беше само за източване, а когато дойде моментът на реалната нужда, то се оказа раздрано, окрадено, олющено, фаянсово- мозаечно и неефективно.

Поддържането на конвенционална армия за страна с нашите размери е безсмислено в днешните условия.

Новите реалности изискват нов подход – модерен, гъвкав, адаптивен към киберпространство, вируси, граничен контрол, дронове, гражданска защита, роля при кризи и бедствия.

Образованието ни е тежко демодирано, обременено с ненужности и не може да продължи да съществува в сегашния си вид.

Чака ни преоценка и на световната политика и икономика.

Каквото и да става, като общество и нация, трябва да използваме момента за две неща – да оцелеем заедно и да променим страната в която живяхме досега./Източник epicenter.bg/