В столицата на България по време на народните протести срещу правителството на Бойко Борисов, имаше доста сблъсъци между полицията и демонстрантите. Според полицията, инцидентите са били организирани от провокатори.
За истинските причини на протеста, в интервю пред руската агенция „ИА REGNUM“, разказва председателят на българското национално сдружение „Русофили“ Николай Малинов.
Моля, обяснете причината за последните вълнения в България.
Поводът, но не причината, беше проникването на прокуратурата в сградата на президентската администрация. Според българската конституция президентът е неприкосновен във всеки смисъл, точно както и администрацията му. Протестите избухнаха, когато хората видяха, че дори в кабинета на президента, който е единственият неприкосновен човек в България, могат да влизат тежко въоръжени командоси с маски, с автомати, да започнат издирване и да търсят вина за неща, които не могат да бъдат наречени незаконни.
Всъщност, всичко започна през септември миналата година със скандала около нашата неправителствена организация Национално движение „Русофили“. А аз като председател на движението бях задържан от българската прокуратура по подозрение в шпионаж за Русия. След това бяха принудени да ме освободят, но, натискът на властите не спря. Само бавно се прехвърли към големи български бизнесмени, някои от които правят бизнес с Русия. Когато всичко завърши с безумното нахлуване на прокуратурата в президентската администрация, хората разбраха, че няма нито един човек, който би могъл да се чувства свободен и спокоен в тази привидно демократична страна. Това беше причината.
Може ли нахлуването в българската президентска администрация да се разглежда като конфликт между президента и премиера?
В момента наистина има конфликт между политическите сили, в случая, между президентската администрация и кабинета на министрите. Между тях често възникват различни спорове, но това не отменя факта, че нахлуването в административната сграда на държавния глава на България беше абсолютно неприемливо. Нахлулата там прокуратура не е подчинена нито на президента, нито на премиера. Следователно, ако говорим за конфликт между различните, и уж независими една от друга части на българската власт, тогава можем да наблюдаваме конфликт на прокуратурата и правителството срещу президентската администрация, . Недоволството на хората е насочено срещу първите две власти.
Вие споменахте една от причините за последните улични протести в България, но каква според вас бе по-дълбоката и истинската причина за народното недоволство?
Бих потърсил истинските причини в 30-годишния период на преход към така наречената демокрация. Чисто материалната, техническата и прагматичната фаза на този преход приключи – 75% от износа на България вече отива в страните от ЕС, има известно стабилизиране на макроикономически данни, изграждат се пътища … Но когато хората преди 30 години искаха да променят социалната и политическата система, те не искаха просто да променят системата на Варшавския договор и СИВ. Те искаха, върху основата на социалистическия стандарт на живот да се надгражда, хората да станат по-богати и самостоятелни, за да могат да се чувстват и свободни от всякакъв властови и административен натиск. Тридесет години по-късно, обаче, се оказа, че стандартът на живот се е срутил непоправимо, а жадуваната свобода е изчезнала в безкрайността.
В такъв ред на мисли, аз бих потърсил дълбочината на народното възмущение именно в беззаконието на прокуратурата, което се наблюдава не само в България. Ако президентът и министър-председателят се избират на преки избори, то прокурорите се избират от 20-30 души. И когато тези хора имат повече власт от всички останали и правят каквото си искат, обявяват присъди, без да чакат решението на българския съд, това, разбира се, плаши. Оказва се, че не само няма демокрация, но липсва и най-елементарна човешка справедливост.
Виждаме, че в други балкански страни, например в Черна гора или Сърбия, също има протести на населението. Виждате ли връзка между процесите в българското, сръбското или черногорското общество, които биха могли да доведат до такива синхронни народни вълнения?
Към България, Сърбия и Черна гора бих добавил и Турция, и Израел … Цялото напрежение според мен, е свързано с линията на „южния път на славяните“. Всеки път, когато започне културен и търговски, в случая газов обмен между Русия и тези страни, се появяват сили, които искат да попречат. Така че според мен, всеки може да види пряката връзка между започналите преди няколко месеца народни вълнения, и фактът, че усилията на Владимир Путин разширяват обхвата на идеята за многополюсен свят. Съвсем явно е желанието на Запада да попречи на Русия и на другите славянски държави да търгуват помежду си и така да увеличават благосъстоянието на своите народи и държави.
Може да се каже още, че народите на тези славянски и неславянски държави осъзнаха в голяма степен, че искат сами да определят собствената си съдба. А не някой отвън да им налага с кого да търгуват и с кого да дружат. Затова като цяло, лидерите на тези страни вече започнаха много предпазливо, да не кажа страхливо, да се отдръпват и да се освобождават от опеката на Запада.
Възможно ли е поведението на определени структури на властта в България да бъде, ако не е пряко, то косвено свързано със строежа на газопровода Балкански поток?
Вярвам, че тяхното поведение е пряко свързано с „Балкански поток“. Лидерите на Израел, Турция и Сърбия, показват известна независимост в отношенията си със Запада. Нямаше как и нашият премиер да не направи същото. Разбира се с много метани към САЩ, за да не би да си помислят, че той е срещу тях. Затова, при всички грешки, при всички недостатъци на тяхната политика като цяло, тези лидери започват да преследват икономическите интереси на своите народи и държави. Защото сега се оказва, че на практика, всички икономически потоци заобикалят тези страни, а лидерите трябва по някакъв начин да напълнят бюджета на държавата. Статуквото на Запада не им дава такава възможност, като предварително е унищожило промишлеността и селското им стопанство с приказките за отваряне на икономиките. Но когато малка и слаба икономика се отвори към по големи и мощни икономики, както в случая с източноевропейските държави, които се отвориха към големите западни икономики, тогава малките икономики просто изчезват.
Как виждате резултата от протестите в България – протестиращите постигнаха ли нещо и ще има ли то отражение за бъдещето на страната?
Струва ми се, че те успяха да постигнат нещо, поне частично. Обществото се нуждае от дълбоки промени след тридесет години преход към „демокрация“. Виждаме как Русия се справи с тези задачи и затова се надяваме, че в нашата страна, протестите, които текат в момента, в крайна сметка ще доведат до защита на нашата традиционна култура и национална икономика.
Що се отнася конкретно до България, струва ми се, че за да се излезе от съществуващото положение, в страната трябва да се появят нови лидери, които да поемат кормилото на държавата. В противен случай всяка следваща криза или повод, хвърлен в публичното пространство, може да взриви обществото.
