По повод 182-годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски, Държавният глава на България и върховен главнокомандващ въоръжените сили Румен Радев, на тържествен митинг в Карлово заяви:
„Васил Левски е нашият застъпник пред времето и нашият съдник пред историята“. Президентът напомни, че Дяконът е определил бъдещата държава с една-единствена дума. Думата „храм“.
„Днес този храм е плячкосан, а демократската република е превърната в декор, зад който похитителите безчинстват, отсече Радев. За тях е важно да спечелят те, пък ако ще и цял един народ да загуби“, добави още той.
Държавният глава посочи, че привидно живеем свободно, но мнозина са лишени от възможността да живеят достойно. Помним, че трябва да имаме равни права, но често забравяме, че това важи и за нашите задължения, подчерта той и призова да научим българските деца че трябват не думи, а дела.
По този начин президентът Радев ни казва две важни неща. Първо, че в България няма истинска свобода и истинска демокрация. И то по простата причина, че огромното мнозинство от български граждани живеят в недоимък. Тоест, те са финансово зависими от правителството, от разни фирмаджии и други подобни форми на икономическа зависимост. За каква свобода можем да говорим, когато хората треперят дали ще останат на работа, каква ще им бъде заплатата и дали ще се повиши или намали. Пенсионерите пък са още по-зле, с малки изключения. Понеже скачащите цени бързо изяждат покупателната способност на техните пенсии, които и без това не стигат за нищо.
С други думи, президентът Радев ни казва, че сме роби на новобогаташите, които ограбиха държавата. И вместо да вкараме в затвора тези пладнешки обирджии от ГЕРБ и обръчите от фирми около тях, ние им се кланяме всекидневно. И на всичко отгоре гласуваме за тях, за да продължи новата робия, в която сме изпаднали. Това е едната важна констатация, която, разбира се, ние всички знаем.
Второто важно нещо се крие в думите на президента, че освен правата си, трябва да помним и своите задължения. А основно и неотменно задължение на гражданина в едно демократично общество е да свали от власт самозабравилите се управляващи, които го натикват в капана на мизерията. Тоест, обществото трябва да влезе в ролята си на Глас Божий. Защото президентът, партии и общественици могат да бъдат водачи на народния гняв. Но трябва най-напред българските граждани да поискат да се борят срещу тиранията. Иначе никой не може да ни помогне.
Защото днес никой друг не ни държи в робство, освен нашата пасивност. Сега всички питат как ще се борим с управляващите, които държат в ръце всички лостове на властта? Ами много просто. Излизаме на улицата и стоим там, докато не бъде сменен моделът на управление. Но излизаме всички. Или подкрепяме новосъздадена партия, като БТР/България на труда и разума/ например. Но я подкрепя огромното мнозинство от хората. Тогава ще спечелим. С демократични средства и без проливане на кръв. Това е пътят.
Автор Иво Македонски, istinata.net
Добре, де! Но г-н Президента какво всъщност прави?! Другите учи, че трябвали думи, а не дела, а себе си учи ли?!
Чухме за неговите думи, но къде са неговите дела?! Щом трябва народът да излезе навън по улиците, за да изрази негодуванието си срещу престъпленията на управляващите, защо тогава Президентът не започне да организира собственият си народ?! Какво Чака?! Нека каже, че иска да бъдат наказани всички корумпирани политици, та дори и да са от БСП! Щом е толкова загрижен за бедността сред населението, тогава да си дава не малката заплата на бедните! Прави ли го?!
А Левски ако можеше да види днешните ни политици щеше да поиска да се върне турското робство, но не и да управляват национални предатели(разбирайте „престъпници“)!