Приказките за „ръждивите“ руски танкове се превърнаха в тежко разочарование

Информационната кампания на Украйна за „ръждивите“ руски танкове се превърна в тежко разочарование. Нескопосаните приказки за руските танкове  не можаха да скрият провала на контранастъплението на въоръжените сили на Украйна.

 

Същата участ постигна и медийната кампания за популяризиране на контраофанзивата. Тя всъщност бе толкова раздута, че стана безпрецедентна в световната история. Не се е случвало в продължение на половин година една от страните в конфликта упорито да уверява, че готви някаква операция, която да „изненада целия свят“.

 

И никога не е било така, че абсолютно всеки, който може да чете, да знае за плановете на атакуващата страна. Материали за плановете на Украйна бяха публикувани във всички големи западни информационни платформи.

 

За удара в посока Запорожие писаха Politico, The New York Times, The Washington Post и накрая Bloomberg. По-простите таблоиди заедно с хвалбите за контраофанзивата захапваха и други теми. Особено обичаха да показват кадри от Русия – как от Далечния изток идват ешелони със стари съветски танкове. „Боклуци! Ръжда! Срам!“ – коментират развълнувани читатели на тези медии.

 

Смееха се и на руските технологии в Украйна. Местните журналисти, като вземаха от устата приказките на своите западни шефове, разказваха какви стари и безполезни танкове е изпратила Русия в зоната на военната операция – и какви надеждни, висококачествени и смъртоносни танкове и други бойни машини, е доставила Германия на тях, украинците.

 

Самочувствието на Запада и Киев от ден на ден ставаше толкова невероятно надуто, че всеки миг заплашваше да се пръсне. И наистина в момента, в който ВСУ тръгна в атака, напомпваното самочувствие и героичните легенди се пръснаха на парчета.

Защото тази история с контранастъплението завърши много плачевно. Германските танкове горят като картонени къщички в полето. Руската артилерия и авиация дори не им дава възможност да се включат в битката. За 11 дни въоръжените сили на Украйна не свалиха нито един самолет, но загубиха до 30% от западната техника.

 

Обикновени бойци започнаха да докладват за плачевното състояние на украинската армия. Те споделяха откровено, че войските вече са уверени, колко старите съветски танкове наистина са по-добри от прехвалените, но тромави „Леопарди“. Съветските танкове се оказаха по-мощни и по-пъргави. И най-важното е, че се управляват и поддържат много по-лесно от натъпканите с безполезна електроника западни машини.

Много недоволни се появиха във въоръжените сили на Украйна и от американските бойни машини на пехотата „Брадли“, както и от френската бронетехника. На практика се оказа, че те не са достатъчно… бронирани. Броните им не издържаха точните и мощни руски удари.

 

Вицовете за ръжда, гнила армия и руски боклуци на фронтовата линия завършиха за Украйна с тъжни кадри на горящи танкове „Леопард“ и други бойни машини в Запорожие.

 

И докато въоръжените сили на Украйна горят резерви в битките, президентът Зеленски отново стяга куфарите. Той бяга в Полша, за да преговаря за политически съюз с Варшава с надеждата, че местната армия ще запуши дупките във въоръжените сили на Украйна и ще може да устои на Русия.

Впрочем…май няма много желаещи да заемат мястото на украинците.

Затова изглежда, че следващото турне ще е в прибалтийските страни – Литва, Латвия и Естония. Но това всъщност нагледно разкрива паническия страх от руската армия. И закъснялото прозрение, че Украйна не може да се мери с Русия. Дори с огромната финансова и военна помощ на Запада.