Математикът проф. Николай Витанов даде кратка информация за войната за 12 октомври. Ето какво написа той в личния си профил във Фейсбук:
Кратка информация за войната за 12 октомври 2022 г.
Какво ни чака след изборите. Знаете прогнозата: Франкенщайн или нови избори. Не очаквам английската летва да бъде прескочена.
Сега за войната.
Знаете, че вчерашният ми коментар бе изтрит. По това имам да кажа следното:
1. Тези, които сте успели да го прочетете и свалите, можете да го разпространявате. Нека народът види какво толкова пише вътре в него, че да му се налага цензура. Ако някое издание иска да публикува цензурирания коментар на Витанов, ще му го предоставя.
2. Защо си мисля, че е цензура и то такава, че злепоставя компанията- майка, която е англоезична. Коментарът е на български. Значи българи са ревали срещу него, за да бъде спрян и българи са го спрели. И то са го спрели без да проверят какво има в него, само на основата на рева на друго българи. Защо мисля така ли? Когато възразих на спирането на коментара, ми дойде съобщение, че то можело и да назначат човек, който да направи ревю, ама поради обстановката с Ковид-19 нямали достатъчно такива. Хайде, де, български номерца. Че какво и е на обстановката с Ковид-19 – спокойна е, лошото премина. Сега, този номер не минава. Българчета злепоставят компанията майка, като си позволяват от нейно има да цензурират коментари и на възраженията се измъкват с номерца. Добре, няма проблем. Затова следва
3. какво ще правя оттук нататък. Виждам, че някои толкова ги боли от тези коментари и толкова не могат да намерят аргументи срещу тях, че ги цензурират. Добре, оттук за 1 месец напред ще направим така. Коментарът ми за войната в следващите 30 дни ще се състои точно от 3 изречения. При това второто и третото няма да се менят много. Същинският коментар за войната ще е цифром 1, словом едно изречение. Ако съм достатъчно добър, трябва да мога да го направя, нали така. Второто изречение ще отброява 30-те дни, в които няма да има подробен коментар. Третото изречение ще е едно и също – протест срещу пещерната цензура, с която българчета се опитват да компрометират компанията- майка. Хайде, предоставям ви полето на коментарите. Пишете каквото си искате, аз ще пиша по 1 изречение на ден в следващите 30 дни. Пък нека народът решава, чии коментари отразяват истината.
4. Другите си неща – за политологията и Макиавели, си продължават.
И така, да почваме
Коментар за войната
Изречение номер 1: Двата украински юруша запецнаха, мегаюруш няма, кръвта на украинските войничета тече по фронтовете.
Изречение номер 2: До възобновяването на подробните коментари остават 30 дни
Изречение номер 3: Долу цензурата, с която българчета се опитват да компрометират компанията-майка. Да живее свободата на словото.
Така добре ли е? Хайде сега, коментирайте си. Аз един месец ще карам така.
Нататък по нашите си теми
Политологията –(Ден 25)
Да видим сега какви политически системи има още.
Следват демократичната, авторитарната и тоталитарната политическа система.
По принцип, при демократичната политическа система имаме управление на мнозинството, свобода на критиката и на опозицията на правителството, защита на малцинствата, които обаче трябва да са лоялни към системата, право на народа да участва в държавните дела, уважение и охрана на правата на човека.
Туй е по принцип. Като по същество обаче няма управление на мнозинството, демокрацията става фасадна – на думи е едно, а на дела друго. Свобода на критиката? Оп-па-а-а, като почвате да налагате цензура, се отдалечавате от демокрацията по дефиниция, нали така българчета, опитващи се да компрометирате компанията-майка. И да не забравим изискването за лоялнаст на малцинството към системата, която го защитава. Не може да ти защитават правата, пък ти да се отплащаш с повишена престъпност например.
Така, караме нататък. Авторитарната политическа система е основана на силови средства за разрешаване на социални и политически проблеми, че и на репресивни органи за разрешаване на конфликти. Имаме централизация на управлението, тоест повече или по-малко съсредоточаване на властта в един център, концентрация на функциите на управление в 1 лице или в ръцета на малка група и ограничаване на политическите свободи на населението, като при това му се налагат определени модели на поведение (и чрез цензура). Ето ви една възможна траектория на движение на едно общество (на датското разбира се, да не си помислите за нещо друго). Обявяваме се за умни икрасиви и пищим за демокрация, докато докопаме властта. После налагаме авторитарен режим и цензура включително.
И накрая – тоталитарната политическа система. Тук имаме установяване на твърд контрол на държавата върху всички страни от живота на обществото. Това означава значетелно ограничение на правата и свободите на личността, премахване на политическия механизъм на автономия в обществените отношения, ограничаване на инициативата на индивидите и поставянето им в зависимост от решенията на държавната машина.
Тоталитаризмът винаги има цел. Проблемът е, че целта обикновено е кофти и е свързана с обогатяването на един човек или група от хора.
Закон на Витанов: Когато народът започне да щъка много, мислейки се, че демокрацията е вечна, винаги се намират обществени прослойки, които му кроят шапката чрез планиране на смяна на политическата система по посока на авторитарна и тоталитарна такава.
Така, следват мисли от флорентинския сумрак.
МНОГО ГОЛЕМИТЕ ПОЗНАВАЧИ (ден 77)
… Ласкателството е чума…
Много сериозно предупреждение. Който ви ласкае, той се опитва и да ви зарази с цел лична изгода от вашето болестно състояние да кълвете на ласкателства. Ами, внимавайте. Макиавели е едно, а българчето Андрешко – друго.
Това е за днес. Желая здраве и успехи. И нека вирусът и войната стоят далеч от вас
