Проф. Витанов характеризира Мария Габриел с една дума и каза какво става с украинския юруш

България отблизо

Математикът проф. Николай Витанов даде кратка информация за ситуацията с политиката у нас и военните действия в Украйна към 11 май. Ето какво написа анализаторът в личния си профил във Фейсбук: 

 

Кратка информация за политиката и войната за 11 май 2023 г.

Навън пак си вали и е студено за сезона. Това добре пасва на обстановката както в политиката, така и във войната.

Българската политика си върви. Кандидатът за министър-председател на ГЕРБ е ясен. Искате определение на ситуацията с една дума ли. Ето ви я – кагемуша. Ако се чудите каква е тая дума, да ви напомня Куросава – „Кагемуша – сянката на война“. Там кагемушата свърши доста работа. Какво е е тук, ще видим. Образно казано, ключът за успеха е при даймио-господарката Корнелия Нинова, но това отдавна съм ви го написал.

И тъй, гледаме действията на кагемушата.

Сега за войната. Чакаме си юруша. А той се бави. Още било мокро в Украйна. Руснаците нанасят масирани превантивни удари, както ви писах, успехите на украинския опит за война с дронове ще са ограничени. Ето, ограничени са. Украинците бавят юруша и на всеки 5 дни губят по една бригада. Това от началото на април, в резултат на което досега безвъзвратните загуби са 7 бригади. Писах ви, че руснаците давят в кръв този юруш, преди да е започнал. По форумите юрдечетата крякат, какво става в Бахмут.

Нищо особено не става – месомелачката си работи. Ама украинците си върнали някакви позиции на юг от града. Когато си струпал 80 000-на групировка на линията Константиновка – Краматорск и пред очите ти руснаците напредват вътре в Бахмут е добре да се хвалиш до небето, когато си деблокирал града. Имаме ли такова нещо – нямаме. Аз разбирам тежкия комплекс на тези, които се веят по голите пропагандни куки на украинската пропаганда. Внимавайте – да не се окаже, че този успех не е успех.

Както онова, което се показва за свалена ракета „Кинжал“ – то си е невзривена авиационна бомба ФАБ – 500, при това без система, която прави боеприпаса пилотиран. Време е аматьорската пропаганда в тази война да спре. Ако ще юрушират украинците, да юрушират. Иначе може да стане като при Курската дъга преди 80 години. Германците уж трябва да настъпят през април, а те го отлагат за юни. Имаме превантивен удар на Съветската армия тогава и резултата го знаем.

Та, докато чакаме юруша, правим анализи съгласно Клаузевиц.

Има юнаци, които се опитват да пишат, че Клаузевиц бил вече остарял и не бил подходящ за съвременната война. Тази война обаче си е точно по Клаузевиц. Няма използване на оръжия за масово поразяване, няма масивно използване на авиация. Дроновете може да ги разглеждаме като далеко действащи артилерийски системи. И ето ни я, класическата окопна война с използване на артилерия. Баш по Клаузевиц.

И тъй юрдечета мои крякащи – Карл фон Клаузевиц (ден 11)

Настъплението, пише Клаузевиц, преследва постигането на политическата цел на войната, тъй като то е насочено към унищожението на неприятелските сили, докато отбраната може да доведе само частично до достигането на тези политически цели. Най-важното нещо за една настъпление е непрекъснатото попълване на армията с хора и въоръжение.

В повечето случаи, пише Клаузевиц, настъпващият разполага с ресурсите на по-обширната държава, но тези ресурси трябва да се докарат на бойното поле при преодоляване на големи разстояния. За да не изпитва недостиг на сили, настъпващият трябва доста преди настъплението да закара живата сила и въоръжението до фронта. За целта е важно, пътищата на прехвърляне на живата сила и въоръжението да са снабдени с логистични центрове, през които да се осъществяват етапите на прехвърлянето на армията към фронта.

Това е сухата теория за днес. Сега да я видим от гледната точка на войната. Украинците се готвят за юруш. Ако искат да постигнат политическите си цели, трябва да го направят. Следователно, забавянето на юруша не е добра тактика. Но защо юрушът се бави. Клаузевиц отговаря – има спънки в попълването на украинската армия с хора и оръжие.

Мобилизацията в Украйна е на своя предел – непрекъснатото попълване на армията с пушечно месо е все по-трудно, а месомелачките си работят. Попълването с оръжие що годе върви, благодарение на натовските доставки. Но като започне юрушът непрекъснато попълване няма да е възможно. Руснаците и сега удрят по логистичните центрове, през които минават украинското пушечно месо и оръжие за фронта.

Виждате, че картинката по Клаузевиц не е много весела за украинската армия. Но все пак, концентрацията за юруша се наблюдава. Въпреки големите загуби, украинската армия прехвърля пушечно месо и оръжие към фронта. Тъй, че юруш ще има.

Но юрушът не почва. Едно – логистичната подготовка не е завършила. И второ – по политически причини, украинската армия я напъват да даде решителното сражение и то при условия, неизгодни за нея според Клаузевиц. Ако ще има юруш, той трябва да почва максимално скоро. Часовникът тиктака и на всеки 5 дни украинците имат по 1 бригада безвъзвратни загуби.

Ще кажете, какво пък толкова. Ами за 1 година, това са 65 – 70 бригади. В Украйна няма да останат мъже. Затова, американците правилно са решили – докато ги има тези бригади, юруш. Тук може да дойде обаче проблемът на фон Молтке – загубата на 30 бригади от украинците в този юруш ще отвори голяма дупка на фронта. Гледаме. Юрушът трябва да почва. Максимално скоро.

Или руснаците ще го удавят в кръв, преди да е почнал. Както виждате, те почнаха вече да го давят в кръв.

Да спрем дотук. Поглеждаме към Крякан фон Юрдековиц за анализ за войната. И днес няма-а-а. Кряканчо не може горкия анализи да прави. Кряканчо може величествено да бълбука калта в локвата, като изпуска въздух от човката. И толкоз.

Никаква фантазия, никаква креативност. Вариации на тема – Витанов бил грозен и глупав. Аматьори. Има две организирани групи, които крякат срещу Витанов. Едната е в чужбина, другата е у нас. И двете групи са пълни аматьори. Наблюдавайте ги и се учете, как не трябва да се прави пропаганда.

Следват рубриките

Политологията –(Ден 131)

караме нататък с управлението на политическия конфликт. И тъй, разбрахме, че без политически конфликти няма как да се мине. Като не може да го предотвратим, поне да го управляваме. Има 9 методики за разрешаване на политически конфликти. Караме по три всеки ден. И тъй днес ще споменем

Методика 7 – временни отстъпки от по-слабата страна в конфликта

Методика 8 – примиряване на страните чрез посредници

Методика 9 – арбитраж – трета страна пробва да реши конфликта.

Какво имаме у нас. Методика 7 не работи. По-слабата страна не прави никакви отстъпки, напротив, иска на нея непрекъснато да и правят отстъпки. Писах, ви, че няма кой да се хване на това. Видяхте маневрите на Борисов на политическото татами. Уж методика номер 7, но който се е търкалял по татамитата, знае, че главната дума тук е УЖ.

Методика номер 8 не се използва в текущия политически конфликт. Посредници няма. И методика номер 9 не се използва. По тези земи няма традиция някой да решава конфликта вместо участниците.

Та, методики много, а конфликтът си продължава. Не се прилагат методиките както трябва значи. Ами като не прилагат, млатенето продължава. Докато единият клекне.

Хайде стига за днес.

Следва малко социална динамика от книжката

ВИТАНОВ, СОЦИАЛНА ДИНАМИКА БЕЗ ФОРМУЛИ 2008 ГОДИНА (ден 3)

…. Тази система (социологическата) има 5 основни елемента: хората, социалните общности, институциите, социалните вещи и обществените отношения ….

Цитирам, бе, цитирам проклетника Витанов от горната книжка. Писано преди 15 години. Цитатът тук всъщност е от рецензента на книгата, някой си С. Михайлов. Кой е С. Михайлов, социолозите бързо ще се сетят. Ето от кого зловещият професор е учил социологията. Ле-е-е-кичко предупреждение към аматьорите. Повечето Кряканчовци ще го подминат, не се и съмнявам.

Та структурата на социологическата система, пише на страница 21 от книжката се състои от материално производство, духовно производство – например науката, възпроизводство на хора, комуникации и социално управление.

Ма, Витанов, българската социална система не е наред. Правилно, казва Витанов и изброява болестите. Материално производство за задоволяване на нуждите на хората- ко-о-о-о-о? Не-е-е-е! И доматите ни са вносни, българското производство е натикано в ъгъла. Болест номер 2 – духовно производство. Науката е в девета глуха, другите произведени на духа в по-голяата си част са остареи и аматьорски.

Ама то битието определя съзнанието. Тук да отбележим, че питието е част от битието. Болест намер 3 – възпроизводството на хора. Мале, мале, малейй-й-й! Тука да не отваряме дума. Какви са поблемите, ви разказах покрай книжката си „Популационно динамика и национална сигурност“. Болест номер 4 – комуникациите. Аматьорщината тук е поразителна и отвратителна. С две думи – мижи, да те лажим.

Тук – кагемуша да кагемуша и то от некачествените. Болест номер 5 – социалното управление. О-ле-ле-е-е-е-е! Бегай, Витанов, бегай, изобщо не захващай тая тема. А да кажеш, че не можем, няма да е вярно. Имали сме царство и господарство. Само, че като сме имали царство и господарство, на власт са били, образно казано – войни, а не образно казано – сенките им, да си припомним пак Куросава.

И докато сме при Куросава, да завършим така – колко човека са нужни, за да оправятнещата. Отговор – 7. 7 самураи. Но в тая държава и 7 самураи няма. А пък може и да има, знае ли човек.

Спираме за днес.

Следва рубриката

Въпросите и отговорите на Витанов

Колко дни вече е валидна прогнозата на Витанов за болници, празни от Ковид – 294. Я-а-а-а-а, станаха 9 месеца, Още 6 дни и ще станат 10 месеца.

Колко дни вече е валидна прогнозата на Витанов, че няма да има дифузно разпространение на Ковид вируса – 398. 1 година и 33 дни – 13 месеца значи Вече имаме прогноза на Витанов, чиято валидност доста прехвърли 1 година. Летвата за тези, които ще анализират и прогнозират следващите пандемии е вдигната доста високо. И още ще се вдигне.

Та в тая рубрика подкарахме теорията и практиката на конфликта.

Въпрос – има какво е ескалация на конфликта?

Ескалацията е важено време във конфликта. Той вече е преминал от латентна в открита фаза ипротивоборствата на конфликтуващите страни се засилва. Механизмът на ескалацията е прост – въвличат се все повече ресурси и сили в борбата, съпътстваща конфликта. Гори се значи, биохимична енергия, която може да се използва за нещо друго. Ескалацията води до кулминация.

Хайде сега, към нашия тригодишен политически конфликт. Ескалацията я знаете как почна – пльос шкембето на павето. Целта беше ГЕРБ да бъде изчегъртан. Бяха вкарани ресурси и сили в борбата. Недостатъчно обаче, като гледаме резултата.

А и самият конфликт бе направляван аматьорски. Кулминацията – арестът на лидера на опозицията, обявен за незаконен в съда. Няма как на това да му кажеш майсторска стратегия. Няма как да кажеш, че едната страна е имала достатъчно ресурси и сили, за да да итрае в конфликта, както игра, защото резултатът е никакъв. Ето ви го резултата – Такеда слага кагемуши. Ще кажете, стига с тая Япония, бе Витанов.

Да завършим весело. Витанов пише книжката „Япония за напреднали“. Там ще ви обясни кой е Такеда и как най-накрая на татамито победил Токугава. Ама карай да върви. Нашенското си политическо шоу продължава. До Секигахара има още време.

Хайде стига за днес, че почва парламентарният театър, а той не е за изпускане.

Желая здраве и успехи и нека вирусите и войната да ви подминават.

Източник БЛИЦ

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *