Политологът проф. Мария Пиргова направи анализ а политическата обстановка у нас. По думите ѝ вариантът за нов кабинет е много малък, а дори и да се случи, той ще е с много кратък хоризонт. По думите ѝ никой не иска в момента да управлява, а нещата може да се променят след бунтове на недоволни българи. Ето какво още каза тя в интервю за „Марица“.
– Кой ще загуби повече при следващи избори – този, който рискува да състави кабинет, или този, който бяга от риска?
– И някой да рискува, да се жертва да направи кабинет, няма да допуснат да работи и месец такова правителство. Безсмислено е да се прави. Виждаме, че всеки проект, какъвто и да е, се оспорва, всичко се минира предварително, обвързва се конспиративно със скрити вътрешни или външни интереси, офшорки.
Ще загубят всички, които непрекъснато губят – българските граждани. Политическият елит може да загуби в изборния резултат, но житейски си защитава статуквото.
– Проф. Пиргова, реален или измислен е скандалът около кодовете на машините за гласуване, който уж Кирил Петков можел да даде на БСП?
– Скандалът е изключително неприятен. Никой отвън не може да каже доколко всичко това е истина. Не вярвам всичко това да е свързано с фалшификация на вота. За съжаление, този скандал нулира доверието на гражданите в изборите и избирателния процес. А това означава още по-ниска избирателна активност при бъдещи избори.
– Да не би това да е една от целите на скандала – умишлено да се насади недоверие към машините?
– Разбира се! От страна на ГЕРБ, БСП и ДПС явен е интересът да се унищожи доверието и към машините за гласуване, и към целия политически процес. И тези партии да се сдобият с повече възможности с хартиената бюлетина за промяна на резултати по места. Сега отиваме към варианта гласуване и с машини, и с хартия, което за гражданите вече означава двойна манипулация.
– Как този скандал ще се отрази на „Продължаваме промяната“?
– Ще се отрази двояко – при някои избиратели негативно, но при други ще покачи рейтинга на ПП. Лошото е, че медийната среда е купена от олигархични групи и лицата на промяната ще изпитват огромни трудности да докажат, че са промяна. Те са подложени на огромен медиен и политически натиск. Хората от ПП имат повече самочувствие, отколкото могат да реализират.
Не си представят сложността на процеса и смятат, че това, че използват модерни методи, им гарантира, че ще наложат своите политики. В българското общество това е изключително трудно, дори невъзможно. При това ПП не разбират политиката на компромиса. А прекаленото самочувствие само може да им навреди.
ПП е в много сериозен политически дефицит. Не могат да правят политика и вършат работа на ГЕРБ.
– Защо ги атакува точно бившият им коалиционен партньор БСП? Прави ли това окончателен развода между двете партии?
– БСП нямат полезен ход и се лутат на всички страни – искат непременно да запазят местата си в парламента, да влязат и в следващо управление, без значение дали с ПП. Вече може би ще тръгнат и с ГЕРБ, и ДПС. Малко ги интересува дори оцеляването на собствената им партия.
Компромис от БСП можем да очакваме – ако ПП ги покани, те ще склонят веднага. Но не мисля, че ПП имат интерес от подобен компромис, тъй като са тръгнали на избори. БСП са наясно с това и опипват почвата за евентуално правителство около Стефан Янев, с ГЕРБ и ДПС.
БСП нямат проблем да се коалират с който и да било, тъй като са вече купчина хора, която не е обвързана нито с електорат, нито с идеология. На „Позитано“ има една върхушка, която трябва да се самозапази, предавайки всички. Да, това са тежки думи, но след репликата на Георги Свиленски за кулоарните разговори с ПП за машинните кодове съм толкова потресена, че не виждам друго. Това е бомба, хвърлена в полето на политиката. Тези хора минаха всякакви граници – стигматизираха правителството на Кирил Петков, разрушиха имиджа на правителство, в което самите те участваха.
– Защо депутатите се вкопчиха още в началото на този парламент в Изборния кодекс при толкова кризи и належащи проблеми за решаване?
– Депутатите не могат да разрешат никаква криза. В момента не са в състояние и не искат да поемат отговорност за важните проблеми – нито за бюджета, нито за оръжията за Украйна. И съзнателно насаждат недоверие у гражданите и политическия процес, така че и следващите избори да доведат до същите резултати.
А и при тези сериозни издънки от страна на БСП печели ГЕРБ, който вероятно и на следващите избори ще остане първа сила по резултат. И отново ще бъде блокирана работата по създаване на правителство. Ние сме в задънена улица, от която никой не иска да излезе. Политиците са си добре вътре.
А за съжаление, ние като нация се отказваме от това да носим отговорност за собствената си държава. Искаме непременно някой друг да ни управлява, да носи отговорност за нас. БСП нямат полезен ход и се лутат на всички страни, вече са готови да тръгнат с Борисов и ДПС
– Има ли на този фон изобщо шанс за кабинет, или партиите ни предлагат театър – уж се опитват да се договорят, докато всъщност никой не иска да рискува?
– Гледаме цирк. ПП искат избори, ГЕРБ и останалите не могат да направят нищо. Що се отнася до евентуален кабинет на малцинството ПП-ДБ, той няма да бъде подкрепен. Шанс за кабинет няма, лошото е, че вървим към политическо дъно, отказваме се да имаме държава. За съжаление, и президентът не може да направи нищо повече от това досега. Бави мандатите, но няма полезен ход, при положение че политическият елит се отказва да управлява.
– Могат ли местните избори да ни извадят от тази порочна спирала?
– Местните избори ще бъдат ожесточени, но нищо няма да стабилизират. Местната власт носи много ресурс. Има парцелирани битки – в енергетика, в строителство, в пътища. Политическият елит ще води битки за пари. Гражданите ще трябва да се оправят сами, както могат.
– В риск ли е парламентарната република?
– И да дойде президентска власт, тя не може да се справи със сегашния хаос. Няма решение. И светът е в хаос – няма кой да ни помогне. Самозаблудата е, че някой ще бъде добре в хаоса, който създава. Младите политици, особено тези от ПП, не разбират каква огромна отговорност носят. Поеха риск, искат да се справят, но се вижда, че няма да могат. Не искат да разбират от политика, а са единствените, които предлагат промяна на това, което доскоро беше ГЕРБ. Не просто не могат да се преборят, още по-лошо – не знаят, че не могат. Статуквото победи промяната за много време. И да дойде президентска власт, тя не може да се справи със сегашния хаос
– Какви са шансовете на новия ляв фронт, който ще бъде сформиран във вторник?
– Като мъртвородена формация. Да, там има много положителни, свестни, можещи хора, но те не могат да се обединят, нямат достатъчно воля за това. А и те сами за себе си стоят добре на житейския терен – адвокати, собственици, хотелиери, петролни търговци. Това са хората, които се събират във вторник в НДК. Не са хора, които са заложили житейската си програма на лявото.
Как ще ни убедят, че са хората, които ще бъдат леви? Как ще ни убедят, че ще искат нещо ново, че ще се осмелят да нарушат бизнесите си, да навредят на сегашното си статукво? Хората няма да им повярват. Ще ни изнесат още един политически спектакъл, който ще се търкаля до коледните празници и ще се забрави.
– Може ли все пак БСП да бъде превзета отвътре?
– Не може – няма как при сегашния устав, при сегашния състав на Националния съвет нищо не може да се промени, да мине през съда.
– Възможен ли е друг ляв проект – около президента например?
– Не. Президентът е в началото на втория си мандат, не може да очакваме да прави партия. Няма никакви подобни податки. Да не говорим, че г-н Радев няма никакво желание за президентска република – няма перспектива подобна форма да се наложи. Президентът не иска да управлява и чрез служебен кабинет, с който не може да служи добре нито на себе си, нито на хората.
Удълженият мандат на служебния кабинет предизвиква инсинуации, че едва ли не президентът иска да управлява. Точно обратното е, но всеки гони парцелираните си частни интереси. Този дух е взел връх в цялата държава, отказваме се да имаме собствена държавност. Политиците са готови да реагират само на външни импулси и задачи, свързани с външни интереси – от Вашингтон, частично от Брюксел. А вътрешно ще живеем в хаоса, който се задълбочава. И кой каквото може, откъдето може, ще открадне.
– Какъв нов проект – ляв или десен, може да привлече част от огромния брой недоволни у нас, тези 60 процента, които в момента не гласуват?
– Никой не може – нито ляв, нито десен проект. Доверието в партиите, в политиката, вместо да се вдига, е тотално разрушено. Недоверието е пълно, тотално и задълго. И Господ да слезе, никой няма да му повярва.
– Откъде може да дойде надежда за промяна?
– От хората, които искат да отхвърлят това състояние, след като няма да могат да си платят сметките за ток и парно през януари и февруари. Когато стигнем до бунтове на гладни и недоволни, може да започне нещо да се променя. Гражданите трябва да отхвърлят това, което им е сготвил политическият елит. Да видим дали тогава ще дойде нещо ново и доколко то ще е различно. Или пак ще се излъжем!
