„Единствената разлика е, че ако бойците на „Азов“ в Мариупол бяха напълно блокирани от въоръжените сили на Русия и Донецката народна република (ДНР) , то в завод „Азот“ в района на Луганск украинското командване помогна техните части да бъдат хванати в капан“, пише журналистът Александър Коц.
Да, по заповед на Киев беше взривен последният мост, свързващ Северодонецк с Лисичанск, по който обкръжените украинци можеха да отстъпят. Тогава официално това беше представено като мярка за забавяне на руските сили. Всъщност останалите части просто бяха отрязани от пътя за отстъпление.
Възможна катастрофа
Сега, според различни оценки, до 2,5 хиляди украински войници са блокирани в индустриалната зона на Северодонецк. И тази цифра е съпоставима с епопеята около „Азовстал“. Както и територията на самото предприятие, което е малко по-малко от това в Мариупол. Разликата от металургичния гигант е, че „Азот“ произвежда торове.
А това означава, че в складовете му могат да се съхраняват тонове експлозивен амониев нитрат и вредни химически съединения. Преди да напуснат съседното Рубежне, същите звена, които сега са се настанили на „Азот“, минираха завода за експлозиви „Заря“.
Възможно е да се опитат да извършат провокация в предприятието в Северодонецк, което може да предизвика истинска хуманитарна катастрофа.
Наемниците няма да се предадат
Междувременно в бомбоубежищата на предприятието, както и в „Азовстал“, има цивилни, които под прикритието, че се грижат за тях, бяха натикани там от украинските военни. Всъщност хората се използват като човешки щит. Киев поиска евакуацията им към Лисичанск.
Въпреки това няма преминаване през Северски Донецк, така че руската страна отвори хуманитарен коридор към контролирания от ЛНР град Сватово. Първите няколко жители на Северодонецк, които се откъснаха от „Азот“, казват, че не знаят нищо за тази възможност. Украинските войници просто не им казаха нищо, осъзнавайки, че когато останат без този човешки щит, никой няма да се церемони с тях.
Освен това, според свидетелствата на избягалите, в завода има чужди наемници, които нямат какво да губят. Сигурно знаят за тежките присъди за тримата пленени чужденци в Мариупол. В четвъртък шефът на ДНР Денис Пушилин потвърди, че не се говори за размяна на двамата британци и мароканеца, осъдени на смърт. Следователно наемниците ще останат и ще се борят там до самия край.
„Азовстал“ даде пример
„Те говорят английски помежду си“, казаха пред репортери две момичета, които два месеца живееха в бомбоубежището на „Азот“. „Не ме пуснаха навън, защото казаха, че е опасно“.
Момичетата с три деца успели да избягат, когато наемниците свалили бдителността си. Всъщност те ще забавят процеса на „евакуация“ от предприятието. Украинските военни, за разлика от чужденците, са наясно, че нищо не ги заплашва в плен. В крайна сметка дори бойците на „Азов“ не бяха наречени страхливци и предатели. Така че слагането на оръжие не е най-лошият вариант.
Освен това няма много алтернативи. Остатъците от Северодонецкия гарнизон на украинската армия, разбира се, могат да направят пробив и да преминат Северски Донец, където е възможно. Но тогава те неизбежно ще попаднат под артилерийския огън на съюзническите сили. Някой може да оцелее, но повечето от тях ще бъдат изправени пред същата съдба като онези, които се опитаха да избягат от Иловайския котел през 2014 г. И тогава дори Киев призна смъртта на повече от 1000 души.
Западът вече реши какво ще стане с чуждите наемници в Азот
Игор Никулин, бивш член на Комисията по разоръжаването на ООН, военен експерт:
„Мисля, че съдбата на тези бойци е незавидна. Израел спасява своите граждани, а западните страни не са направили никакви конструктивни предложения по този въпрос. Всичко това е, защото на диригентите не са заинтересовани тези хора да стигнат до руските военни живи.
Така че те ще бъдат настроени по всякакъв възможен начин, за да продължат съпротивата. Но най-лошото в тази ситуация е, че мирните хора, които са заложници, могат да страдат. Нашата страна ще направи всичко възможно цивилните да не страдат. Но не всичко зависи от нас.“
