Преди 142 години на тази дата, България възкръсва след петвековното османско иго.
Под знамената на руската армия освободителка воюват хиляди воини от много народи на необятната империя. За много от тях нашата земя се оказа последен дом. Дълбок поклон пред паметта на всички, които положиха костите си за България.
На този връх – покрит с бели кости и с кървав мъх, руси и българи решават изхода на войната, стана ясно от словото, което президентът Румен Радев произнесе на историческия връх „Шипка“.
142 години българската държава устоя на историческите ветрове и съхрани своя суверенитет. Но той не е даденост. Суверенитетът изисква осъзнаване на националния интерес и воля да бъде отстояван. От нас зависи да го опазим днес и в бъдните години.
Каква ли щеше да бъде съдбата на България, ако онези велики българи се бяха поддали на „вируса“ на манипулацията, на „вируса“ на страха, на „вируса“ на примирението, на „вируса“ на слабоволието? Но те устояха и не се поддадоха. За тях дългът към паметта и подвига на опълченците на Шипка е свят и неотменим.
През годините много политици пренебрегваха и оспорваха Трети март. Правят го и днес.
Много манипулатори се опитваха да изопачават историята за политическа употреба. Те нападаха истината с настървението, с което пълчищата на поробителя някога щурмуваха Шипка. Но и едните и другите претърпяха поражение.
Защото хиляди достойни българи, отстояваха историческата памет с разум и със сърцата си. Със смиреното си присъствие на този връх. Тези хора аз наричам „опълченците на историческата памет“. Днес този дълг е ваш, скъпи сънародници. Към вас е моята благодарност.Източник epicenter.bg/
