Откакто се помня, има напрежение между изпълнителната власт и прокуратурата, проблемът е хроничен.
Това заяви в интервю за Dir.bg политологът Първан Симеонов.
Според него свръхценността на съдебната система вече не е независимостта, а свръхотчетността. При това, сумарният резултат е, че живеем в една перманентна реформа – в зависимост от една или друга личност.
Симеонов смята, че в спора правителство – прокуратура, в силна комуникационна точка е Кирил Петков, а в спора президент – премиер, в силна позиция е Румен Радев.
Още нещо. ГЕРБ и ДПС не искат да съборят правителството, а известно време само да го оставят да се пържи в тежка работа.
Политологът не вижда разрешаването на спора със Скопие като водеща тема за българското общество. Според него далеч по-важно на първо време е качеството на живот у нас. Първан Симеонов напомня, че Гоце Делчев е казал, че е българин, а до средата на 20-и век термините българин и македонец са едно и също. „Да се сменя памет със задна дата, това едно време го наричахме Възродителен процес“, категоричен е той в интервюто си за Dir.bg.
В спора Петков-Радев, Радев е в силната комуникационна точка. И това има едно много просто измерение, това е рейтингът. Радев е най-високо рейтинговата фигура в страната, Петков също е една от най-високо рейтинговите фигури в страната, а съдебната система по традиция, заради наслоявания назад в годините, не е в оптималната форма от гледна точка на общественото мнение. Обществото проектира върху съдебната система недоволството си от несправедливостите, в което живее. Правилно или неправилно, но така прави обществото.
По принцип обществените играчи действат според този основен ресурс, който имат – обществено доверие. Не казвам дали обществото е право или греши. Но общественото мнение обикновено е фактор. И неслучайно ви казвам, че от комуникационна гледна точка Петков седи сега добре, той е в началото на мандата и т.н. Президентът Радев също седи добре, той е най-харесваната фигура в страната. Това е балансът на силите. Като си говорим кой печели, кой губи, горе-долу това е отправната точка.
Макар че, реално погледнато, вчера, ако чуете изявленията на Радев, той по-скоро подкрепя Петков в ситуацията със съдебната власт. И това идва да ни покаже, че някакво рязко разграничаване Петков-Радев не е добре да търсим, поне на този етап. Ще има разлики, различия, ще има нюанси, но някакви резки различия аз не виждам.
А е нормално да има някаква известна дистанция, защото всяко правителство консумира негатив, то е оперативна власт и консумира и проблеми понякога. А президентската фигура има високо доверие и когато ти си президент и те пакетират с едно управление, нормално е мъничко да се раздалечиш в този момент, за да не може негативите да се пишат и на твоята сметка. Това е нещо съвсем нормално.
Ние не виждаме нищо неочаквано в случая. Просто целият епизод, в който живеем, е малко по-задъхан, малко по-напрегнат, отколкото сме свикнали да виждаме. Това е така, защото 10 години живяхме в едно политическо безвремие или хайде да го кажем така – безветрие. Сега, като задухат по-бурни ветрове, много хора се плашат. Българското общество в крайна сметка това поиска през 2021 година. Дали е било право или не, ще разберем по-нататък. Историята ще покаже.
