Русия може да скъса дипломатическите си отношения със САЩ, ако Вашингтон конфискува руски активи, замразени заради конфликта в Украйна, заяви днес пред агенция Интерфакс руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков, предаде Ройтерс.
САЩ „не бива да действат с илюзията…, че Русия се е вкопчила с двете си ръце в дипломатическите отношения с тази страна“, заяви Рябков.
През последните седмици представителите на Г-7 засилиха разговорите за изразходване на част от замразените руски държавни активи в размер на около 300 млрд. долара – радикална стъпка, която би отворила нова глава във финансовата война на Запада срещу Москва.
Натискът идва в момент, когато два важни пакета за финансова помощ за Украйна на стойност над 100 млрд. долара се провалиха , тъй като републиканците в Конгреса на САЩ и премиерът Виктор Орбан от Унгария, член на ЕС, се обявиха против финансирането на Киев.
Досега обаче правителствата на страните от Г-7 се въздържаха от подобен ход, опасявайки се, че някои чуждестранни инвеститори в активи в долари и евро ще се оттеглят.
Въпреки че Вашингтон никога не е подкрепял публично конфискацията, през последните седмици САЩ заеха по-настойчива позиция, като заявиха в комисиите на Г-7, че има начин за конфискуване на активите „в съответствие с международното право“.
„Членовете на Г-7 и други специално засегнати държави биха могли да конфискуват руските държавни активи като контрамярка, за да накарат Русия да прекрати агресията си“, се казва в документ за обсъждане на правителството на САЩ, с който „Файненшъл Таймс“ се запозна и който беше разпространен в комитетите на Г-7. Министерството на финансите на САЩ отказа коментар.
Американски служител заяви, че Вашингтон участва в активни разговори относно използването на руски държавни активи и смята, че има кратък срок за вземане на решение. Те предположиха, че то може да бъде обсъдено на евентуална среща на лидерите на Г-7, която да съвпадне с втората годишнина през февруари от инвазията на Русия в Украйна.
Досега предложенията на ЕС не са довели до изземване на самите руски активи, а вместо това са имали за цел да намалят печалбите, генерирани за финансови институции като Euroclear, където се съхраняват суверенни активи на стойност 191 млрд. евро.
Но призивите за отнемане на самите активи станаха все по-силни, тъй като се появиха пукнатини в политическия консенсус относно допълнителното финансиране за Украйна. Пакетите за помощ на стойност 60 млрд. долара и 50 млрд. евро, съответно във Вашингтон и Брюксел, не успяха да получат одобрение тази седмица.
Американският служител заяви, че правните дискусии в Г-7 отразяват важността на спазването на международното право в отговор на руската инвазия.
Европейските държави, особено Германия, Франция и Белгия, не са склонни да предприемат подобна стъпка, като се позовават на правни съображения, като например защитата, с която се ползват суверенните активи съгласно международното право. По-голямата част от руските държавни активи на стойност 300 млрд. евро се държат в Европа.
Въпреки това един западен служител заяви, че в рамките на Г-7 „определено се водят разговори на живо“ и че „расте консенсусът“ в полза на използването на руски държавни активи за Украйна.
„Връщаме се към въпроса: само западните граждани и хазни ли трябва да плащат за войната, или и Кремъл трябва да участва“.
В американския документ се твърди, че нахлуването на Русия в Украйна означава, че конфискацията на активи може да бъде „преследвана като законна контрамярка от онези държави, които са пострадали като специално засегнати от нарушаването на международното право от страна на Русия“.
Активи за стотици милиарди долари на руската държава бяха замразени на Запад, както и състоянието на руски бизнесмени и инвеститори.
