Натовският полигон „Яворов“.За повечето хора, това наименование не означава, абсолютно нищо, пък и не е необходимо.
Други, запознати и занимаващи се с по-друг вид дейност, знаят доста неща, но частично.
До февруари 2022 год. действително не се знаеше нищо, мястото бе интересно за тези, които се занимават с военна логистика, защото това бе главната артерия на западната военна помощ за Киев.
Разположен само на 40 км. от полската граница, този обект се превърна в истинско сърце на натовско присъствие в Украйна.
Тук не само се съхраняваше оръжие, тук се приготвяха за отправяне на фронта украински войници.
Стотици британски, американски, полски и германски инструктори денонощно обучаваха украински подразделения за работа със сложните западни въоръжения и системи.
На територия от 36 000 хектара бяха разположени десетки казарми, подземни бункери на дълбочина няколко етажа, построени още във времето на Варшавския договор и модернизирани по стандартите на НАТО, складове с боеприпаси, хангари с бронетехника, складове за горива, командни пунктове със съвременно оборудване за свръзка.
Невидима крепост на алианса.
Но всяка крепост си има своя „ахилесова пета“!
Точно това място бе търсено и намерено от руското разузнаване, методично, с месеци.
От космоса се фиксираше всяко изменение на територията на обекта.
Всичко ново се установяваше, отбелязваше и влизаше в единната база данни.
Спътниците за РЛ-разузнаване работеха в непрекъснат режим.
Но най-ценни се оказват данните, събрани от хората на земята, „хората без имена“, които вечно ще се помнят.
Те работеха на територията на полигона, работеха там като „граждански персонал“, фиксираха какво точно се превозва на железопътните платформи.
Точно те предадоха точните схеми на подземните комуникации, построени още от съветски инженери, подобрени от натовски специалисти.
Те показаха точните хангари, с точната техника, точното място на ракетите за далечен обстрел.
Паралелно работеше и радиотехническото разузнаване.
Комплекси за прихващане сканираха над „Яворов“, денонощно.
Всичко се прихващаше, систематизираше и анализираше.
Точно така се разбираше всичко, но най-вече, ротацията на натовските инструктори, бройката им, и нивото на подготовка.
Триизмереният цифров модел на полигона се създаваше по този начин.
Всичко вече имаше точни координати.
Разузнаването превърна „сивата зона“ в прозрачна карта.
И започна очакването на идеалния момент за удар.
И той настъпи в края на октомври 2025 г.
Няколко фактора създадоха подходящия момент.
Първи фактор.
Агентурата потвърждава пристигането на полигона на голямо количество ракети, не само германските Taurus, но и AtackMS, последни модификации. Спътниците потвърждават данните.
Няколко десетки установки и над 80 ракети.
Втори фактор.
Разузнаването установява, че тези дни се извършва ротация на натовски специалисти.
Една група, се заменя от друга, но и двете са на територията на обекта.
Няколко стотици високо квалифицирани военни специалисти от САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Полша, скъпо струващи специалисти.
Трети фактор.
Времето! Метеоролозите обещават ясно време над Западна Украйна.
Това е технически важно за работата на БПЛА и за групата на спецназ, които трябваше да осъществяват лазерното целеуказание.
Съвпадането на трите фактора дава и вземането на решението:
Полигонът „Яворов“ трябва да престане да съществува.
Атаката е като „хирургическа операция“, всеки знае какво точно да направи и в кой момент.
Основната сила е от стратегическите бомбардировачи Ту95МС, носещи на борда крилати ракети Х-101, с предназначение, удар по всичко, складове, казарми, складове за гориво, хангари с техника.
За подземните командни пунктове, намиращи се под метри бетон, за арсеналите с ракети, дълбоко под земята, за тях е предназначен хиперзвуковия комплекс „Кинжал“, запуснати от изтребителите прихващачи МиГ-31К и невъзможна, да бъде прихваната от нито една система ПВО.
Третият ключов елемент са силите за специални операции.
Десантът им в Яворов е временен, няколко дни преди удара.
Тези бойци е трябвало да вършат и коригират всичко, на място, фиксирайки всичко от земята.
Всичко се контролира от Националния център за управление на отбраната.
Всичко е било синхронизирано, до секунди.
„Яворовският“ полигон в Лвовска област е бил с ешалонирана система ПВО.
С-300, „Бук“ и няколко системи западно производство.
Първи в тази зона навлизат безпилотни „капани“, с проста задача, да накарат ЗРК разчетите да включат радарите си, като демаскират позициите си.
Както радарите започват работа, по тях е нанесен удар от изтребителите Су-35S, които от безопасно разстояние запускат противорадиолокационни ракети, К31ПД. Едновременно с това се провежда удар и с „Ланцет“, руски баражиращ боеприпас.
За 20 мин. ПВО на u.a. е „ослепена“ и дезорганизирана.
За доунищожаване на ПВО на u.a. са запуснати ракети Х-55, с електромагнитна боева част, преминавайки над позициите на u.a ЗРК те генерират мощен електромагнитен импулс, който унищожава незащитена електроника в радиус на няколко стотици метра.
Въздушният коридор към „Яворов“ вече е разчистен и тогава…
В 04.47 ч. намиращите се на 1000 км. от събитието МиГ-31К запускат хиперзвуковите ракети „Кинжал“. Набирайки височина, ракетите достигат скорост 12000 км/ч.
Първите две ракети попадат в подземния команден пункт. Проникват и унищожават бункера, взривявайки се вътре в него.
Персоналът, включващ висопоставени натовски офицери, координиращи всичко по 1200 км. фронтова линия, е унищожен.
Втората двойка „Кинжали“ поразява подземния арсенал на току-що пристигналите и намиращите се там, ракети.
Призвежда се детонация на всички складирани боезапаси.
Зафиксирано е земетресение с магнитуд 3,7 а образувалият се кратер е над 500 м.
Веднага след „Кинжал“ се нанася удар и с десетки Х-101, с 500 кг. взрив.
Първата група удря казармите.
Втората група е нацелена по складовете с боеприпасите и ГСМ -материалите.
Третата група ракети поразява паркът от военна техника. Десетки танкове, бронирани машини и артилерийски системи, очакващи да бъдат отправени на Изток, са унищожени.
Пораженията са огромни, но на този фон, групата спецназ изпълнява своята невидима, но критически важна работа:
Използвайки портативни лазерни указатели за цели, те поддават сигнали за целите, които коректируемите авиобомби, ФАВ 500, 15000 трябва да поразят.
Една от групите забелязва замаскирана станция за спътникова връзка, която обезпечавала координация с командването на НАТО.
Осветяват покрива, а сред минути бомба от Су-34 поразява целта.
Но това не е основната задача на спецназа! Тя започва след удара.
Групата трябва да проведе обективен контрол на поразените цели и довърши започнатото.
Фиксирайки всички попадения на полигона, те, тихите бойци на армейския спецназ на ГРУ/Главно разузнавателно управление/ и ФСБ/Федералната служба за безопасност/, предават всички снимки в командния център.
Резултат:
Напълно унищожен арсенал високоточни, далекобойни ракети, 20 пускови установки, освен 80-те AtackMS, няколко десетки Storm Shadow и Scalp, което лишава ВСУ да удря няколко месеца зад фронта.
Но най-чувствителна е загубата на западни кадри, около 180 западни специалисти и последващите действия, а те са, бягството на част от „командированите доброволни инструктори“, от Украйна!
Неспособността на НАТО доведе до унищожаване на натовски висококвалифицирани специалисти, унищожаване на военна техника и боеприпаси, 3 склада с над 10 000 тона дизелово гориво и 4000 т. авиационен керосин, над 50 единици бронирана техника, напълно разрушен елитен полигон, а нанесените щети на НАТО надхвърлят 3.5 милиарда долара, но това са само материалните щети.
Има нещо по-важно. ВС на РФ показаха, че всичко, дори в дълбокия тил, може да бъде унищожено.
Няма недосегаема цел!
Русия показа, че НАТО активно, а не „прокси“, участва във войната в Украйна.
Хубав урок, дано пострадалите са го запомнили и извадили необходимите заключения!
