Радев удари с ново вето парламента. Този път за правомощията на ВСС и главния прокурор

България отблизо
Президентът Румен Радев наложи вето върху възстановяването на правомощията на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на главния прокурор, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

„Широко прокламираната правосъдна реформа с последните промени на Конституцията бе практически отменена за неопределен период от време с приетите на 1 февруари преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, което е целенасочено пренебрегване на върховенството на Конституцията и непосредственото ѝ действие“. Това заявява президентът Румен Радев по повод наложеното от него вето върху възстановяването на правомощията на пленума на Висшия съдебен съвет и на главния прокурор.

 

На 1 февруари депутатите гласуваха на второ четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс, с които до избирането на Висш съдебен и Висш прокурорски съвет, създадени с измененията в Конституцията, ще продължи да работи сега действащият ВСС и Пленум.

 

Според приетите текстове до избирането на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, настоящият Висш съдебен съвет продължава да упражнява правомощията си съгласно действащото законодателство, при спазване ограниченията, предвидени в разпоредбите от Закона за изменение и допълнение, чрез Пленум, съдийска и прокурорска колегия.

 

В мотивите си държавният глава твърди, че с последните изменения и допълнения в основния закон Висшият съдебен съвет бе реорганизиран чрез разделянето му на два съвета – съдийски и прокурорски, а правомощията на главния прокурор и на прокуратурата бяха силно редуцирани.

Румен Радев възразява и срещу наложените ограничения на правото на обвиняемите да се запознаят с доказателствата при определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Президентът счита, че този подход не намира опора в Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство, която постановява, че нищо от нейните разпоредби не може да се тълкува като отстъпление от процесуални гаранции, установени в правните системи на държавите-членки.

„Преразглеждането на оспорените разпоредби е възможност за Народното събрание прецизно да изпълни първоначалната цел на законопроекта без да допуска погазване на йерархичната система на нормативните актове, на процедурните изисквания на конституционното нормотворчество и на правовия ред, на който се гради обществото ни“, посочва още в мотивите си държавният глава.

loading...

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *