Разпети петък е! Христос изкупва нашите грехове!

България отблизо

Разпети петък е денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.

 

Мрак покрива света! Тълпата е произнесла присъдата си, потвърдена от Пилат. И тя е: „Разпни Го!”.

Христос трябва да извърви Пътя към своята Голгота! Най-тъжният, най-тежкият ден за Него. Изтърпял е всичко – поругания, мъки, страдания, болка. Въпросът му „Боже мой, защо си ме оставил?” сякаш няма отговор…

Но има промисъл! На Кръста е не просто Христос! На Кръста са разпнати нашите грехове. Гвоздеите са приковали списъците с нашите престъпления. Самотата му е нашият срам, нашите провали, нашите страхове, нашето неверие. „Отче, прости им, защото не знаят какво правят!“

Тихо е..! Слънцето притъмнява, земята и небето стават едно! И ето пелената се раздира и Божият син предава духа от тленното си тяло на своя отец! Това е краят! Смъртта затваря последната страница на живота и слага вечен печат върху гроба.

Велики петък е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Той бива разпитван, вина Му вменили, а римският управител Пилат Понтийски, пoдстрекаван от тълпата, която ревяла „Разпни Го“, му издал тежка присъда.

Осъден е на смърт с обвинението, че е подбуждал към бунт срещу римското управление, като обвинението е активно поддържано от водачите на местната еврейска общност.

 

В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец – „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове“, принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота.

 

Разпъването на Христос играе централна роля в християнското богословие и е тясно свързано с християнските доктрини за спасението и изкуплението.

 

Във всичките четири Евангелия от Новия завет се говори за разпъването на Христос. Тези автори ни дават писмени записи на древната римска практика.

Писателят Артър В. Пит го описва така: „С кървящ гръб, носещ кръста Си под топлината на вече почти обедното слънце, Той [Исус] пътуваше до грапавите височини на Голгота. Достигайки определеното място на екзекуция, ръцете и краката Му бяха приковани на дърво.

В продължение на три часа Той висеше там под безмилостните лъчи на слънцето, парещи Неговата глава с корона от тръни.

Това бе последвано от три часа на тъмнина, сега свършено.

Тази нощ и този ден бяха часове, в които беше концентрирана цялата вечност.”

Черен, мрачен, потресаващ е денят, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник.

 

На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.

Народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие.

 

На този ден от Страстната седмица постът в Православната църква е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие (дори вода).

В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа.

Богослужение
На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове.

На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.

Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащеницата – платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста.

Плащаницата представлява платно, на което е запечатан образът на положения в гроба Спасител. Плащаницата се изнася по следния начин: певецът застава пред северната врата на св. олтар и започва бавно да пее първата стихира: Егда̀ от дрѐва, а след него върви свещеникът и други църковнослужители, които носят св. плащаница и така обикалят три пъти около разпятието и приготвената маса и слагат плащаницата на масата. След това свещеникът, а след него и богомолците, целуват Св. Кръст, Св. Евангелие и самата плащаница.

По време на вечерното богослужение се извършва опелото на Господа пред плащаницата. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос.

След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.

В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от центъра на храма и я внася вътре в олтара, като я полага на светия престол или на друго, определено за това място.

Източник Епицентър.бг

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *