Служебният кабинет се раздели на две: по-голямата част остана в новото-старо служебно правителство, а Кирил Петков и Асен Василев очаквано тръгнаха да правят свой собствен политически проект. Той иска да постига леви резултати с десни политики, нещо което анализаторите определят като нонсенс.
Ако се съди по интервютата на председателя на „Екогласност“ – опитите им да търсят партия с регистрация за участие в изборите, ясно показва, че промените се дължат не толкова на президента, колкото на желанието на тези хора да се впуснат в политическия живот. Още повече, че в своето слово президентът ясно поиска, и от министър-председателя на служебния кабинет беше обещано, че те ще следват политиките, които следваше и предходният кабинет. Така че, промени логично можеше да се очаква да няма. Новината се състоя заради желанието и амбицията на едни личности да се пробват на терена на политическите партии.
Това обясни политологът Татяна Буруджиева пред медии.
Хората ще правят връзка и ще смятат, че новият проект е „президентска партия“, макар че истината е, че те не са толкова скачени съдове, включително от електорална гледна точка. Президентът, на практика, може да им предаде сила – фактът, че те са били в служебното правителство, че се ползват от рейтинга на това служебно правителство и че хората ги забелязаха като министри от това служебно правителство, вече е един бонус, който те получават от президента.
Но дали президентът ще получи бонус от тяхното пребиваване в политическия свят, за мен е много съмнително. Така че, няма скачени съдове, но общественото мнение има това свойство да създава връзки и след това да търси доказателства за тези връзки. И това ще се случва в тази кампания.
Дали ще успеят да пробият, аз съм по-скептична. Поради простата причина, че трябва да видим ясно кои хора ще бъдат в листите им, защото ние сега знаем само две-три имена. Дали това ще бъдат хора, които ще увлекат избиратели, които досега не са гласували. По-скоро, според мен, се търси преструктуриране на мотивацията във вече съществуващи избиратели. Което не може да им донесе много сериозен и много голям успех.
Вляво по-трудно ще се настанят, въпреки че те търсят, според мен, начин да се настанят и вляво, и вдясно, но щетата ще бъде много повече вдясно. Заявката на г-н Петков, че те ще правят десни политики с ляв ефект, ме остави направо безмълвна. Даже не знам как да коментирам подобни послания, политически най-вече. Такъв краен популизъм досега не сме наблюдавали в политиката. Доколко и как, ще решат избирателите. Защото дясна политика е, когато вземаш от бедните и даваш на богатите. А лявата е точно обратното. Вземаш от богатите и даваш на бедните. А Петков-Василев искат да правят е двете едновременно. Това, обаче, няма как да стане. Тоест, партията им още от началото е облечена в лъжа.
Първо, дали ще има достатъчно активност на вота заради всичко онова, което се случи тази година. Второ, до каква степен, особено десните, ще успеят да оградят своите избиратели от появата на тази партия, защото, каквито и декларации да прави тя и нейните представители, те са десни хора. Това са хора, свързали имената си със създаването на „Да, България“. Неслучайно „Демократична България“ се опита няколко пъти да преговаря с тях, поне това, което се видя в публичното пространство, да търси възможност заедно да се явят на избори. Защото, според мен, щетата ще бъде по-силна вдясно.
Вляво – нямам представа как точно ще реагира БСП и ръководството й спрямо новата партия. Спрямо Радев те са изявили вече своята позиция и ми се струва, че по-трудно биха могли да се очакват там промени, но спрямо тази партия.
Аз съм сигурна, че много трудно леви избиратели ще припознаят точно този тип политики. Едно е да харесваш един министър, съвсем друго е да си промениш гласуването. Много по-логично е десни избиратели да ги припознаят. Много интересно ще бъде как ще се структурира тази партия, какво ще търси като хора и структури по места, които ще работят. И тогава вече ще можем да кажем каква ще е щетата и къде ще е по-голяма – за десницата или левицата. Като се види по места какъв типаж са хората, които Петков и Василев ще привлекат в своите структури.
– „Има такъв народ“ ще понесе ли щета и какво бъдеще го очаква?
– „Има такъв народ“ загуби от начина, по който се държеше в политиката дотук. По-скоро електоралните нагласи ще се върнат към нивата си и към структурата, която показаха през април. И това означава, че ИТН също може да бъде заплашен от появата на тази партия. Всичко ще зависи от това доколко хората ще припознаят в този проект на министрите възможността да се изгради след това правителство. Ако българските избиратели решат, че това са хората, които могат по някакъв начин да направят спойката, е едно. Тогава най-застрашени би трябвало да бъдат наистина ИТН. Но аз лично смятам, че техните избиратели не са онзи тип избиратели, които ще припознаят тази партия и тези типажи на лидери, които се очертават в тази нова формация.
Въпросът е как да тълкуваме думите на Корнелия Нинова за това, че ще издигнат още номинации за президент, при положение, че пленумът на БСП преди доста време потвърди подкрепа за Румен Радев? И дали сега тази ревност би се уталожила, след като Радев се разграничи от служебните министри?
Да се надяваме, че няма да има ревност. Защото за избирателите на БСП и за резултата на партията е много важно двете кампании да са в синхрон. За самата БСП Радев и неговата кампания само могат да донесат ползи. И освен това, едно разцепление на левите избиратели в никакъв случай няма да помогне за повишаване на резултата на социалистическата партия на изборите. А, според мен, БСП се нуждае от това и то ще бъде търсено от неговото ръководство. Това е политическата логика – БСП ще търси някакъв по-сериозен резултат от този, който показаха и който мисля, че е най-ниският в историята на БСП в последните 30 години.
