Западът, колкото и странно да изглежда, живее според принципа, каквото ви кажа е вярно. Я да видим на кого му трябват повече доказателства? Вярно е и точка!
Лидерите на англосаксонския свят и ръководеното от тях НАТО/ЕС са убедени, че установеният от тях „базиран на правила международен ред“ е непоклатим и непобедим. И точка! Без никакви разговори в строя! Но разговорите вече започнаха, пише „Труд“.
По-специално, в американското издание на National Interest се появиха няколко статии наведнъж, чиито автори задават въпроса дали този „световен ред“ е толкова верен и всемогъщ? И стигат до извода, че не, светът се променя и Западът просто не е в състояние да спре тези промени.
„Западните правителства живеят в създаден от тях балон на отричане на реалността“, пише малайзийският бизнесмен Чандра Наир, директор на Global Futures Institute. „Но е време те да се обърнат към приятелите си по света и да осъзнаят нещо очевидно за всички, освен за самите тях, че света не е това, което беше след края на Студената война“.
Западът просто вече няма едновремешната политическа и финансова мощ, да не говорим за международната легитимност, са изводите на авторът. Затова е по-добре Западът да се адаптира към променящата се международна ситуация, вместо упорито да ни повтаря за своето превъзходство. В противен случай светът ще стане още по-опасен.
Дали бъдещето на Запада зависи от плавния преход към многополярност или от поредицата конфликти, които създава, това е в ръцете на неговите политици дали разбират петте тенденции, които са очевидни за останалия свят.
Първата тенденция, изброява Чандра Наир, е ревизията на познатата история. Западът се представя като създател на съвременната цивилизация и силата на доброто, но тези западни митове вече не са убедителни. Незападният свят заявява с пълен глас, че техните страни си имат своя дълга история и че никой не е доволен от нейната западна интерпретация.
Втората тенденция е преоценката на „основания на правила“ международен ред. Защото „тази концепция предизвиква много подигравки по света и широко се смята за инструмент за Запада за да контролира глобалните дела и да поддържа своята хегемония“. Харесва ли се, или не на Вашингтон, това е реалността и процеса на преразпределение на властта в полза на повече държави вече е започнал.
Третата тенденция, продължава авторът, това е разобличаването на западното „миротворчество“. Въпреки че САЩ и Европа се представят за гаранти на глобалната сигурност, по-голямата част от света вярва, че те не само не допринасят за истинския мир, но и печелят от войните.
Четвъртата тенденция е свалянето от трона на западната финансова суперструктура. Запада открито използва своята финансова мощ за геополитическите си цели. „САЩ и техните съюзници са свободни да замразяват и дори конфискуват резервите на суверенните държави. И техните мерки срещу Афганистан, Венецуела и Русия шокираха целия свят“. „Затова започна дедоларизацията и делът на американската валута в световните резерви падна до 47% миналата година, въпреки че през 2001 г. беше 73%“. И да не забравяме, че страните от БРИКС наскоро надминаха страните от G7 по отношение на общия БВП, което очертава контурите на бъдещото сътрудничество в областта на търговията, инвестициите, инфраструктурата и помощта за развитие.
И накрая, петата тенденция, това е очевидният срив на доверието в западната преса. Нейната работа през последните няколко години „отвори очите на световната общност за това, че медиите пропагандират и увековечават любимия на страните от Запада световен ред“. Като едно от доказателствата за това авторът смята „изключително едностранчивото отразяване на украинския конфликт“, в което „са пренебрегнати както националните, така и геополитическите трудности в дългогодишните руско-украински отношения, както и историята на разширяването на НАТО в Европа“.
„Балонът на отричането на реалността“, в който живее Западът, се опита да пробие и друг автор на National Interest, съименник на унгарския премиер и негов политически съветник Балаш Орбан. За него също е очевидно, че един многополюсен свят идва да замени западната хегемония и Европа, ако не иска да остане на губещата страна, трябва да се подготви за това.
Господството на Запада в международните отношения, според автора, се основава на три „ключови стълба“: неговото икономическо превъзходство в света в продължение на два века, създаването от Запада на глобалните органи в областта на международните отношения и търговията и широкото популяризиране на неолибералния политически и икономически модел.
И трите стълба са слаби и колебливи. Интересното е, че един от признаците за това Балаш Орбан нарича опита на САЩ да „очертаят конфликта в Украйна като конфронтация между демокрациите и автокрациите“. Смешно е, казва той, като вземете предвид, че Вашингтон е доставчика на оръжие за „57% от авторитарните режими в света“ през миналата година.
Предишната икономическа мощ на Запада значително отслабна: през 1990 г. делът му в световното икономическо производство беше надхвърлил 50%, а днес е рязко е спаднал до 30%. А центърът на икономическата гравитация продължава да се измества на изток, констатира авторът. Той също така отбелязва, че по-голямата част от световните суровини и енергийни ресурси се намират извън Запада. А от 8 млрд. души на планетата, 7 млрд. живеят в незападните страни. В областта на технологиите западното лидерство също не е толкова очевидно, колкото беше преди. Дори продължаващото военно превъзходство не е толкова убедително и опитите това да се използва“ ще доведе до ужасни глобални последици“.
С една дума, каквото и да се говори, заключението на унгареца е практически същото като това на малайзиеца: „Бъдещето се разгръща като многополюсен свят, където Западът е само един от няколкото центрове на сила“. Цялата беда е, че лидерите на Запада не виждат това и не искат да се разделят със своето „всемогъщо учение“ за „световния ред, основан на правилата“. Но приемането на реалността, убедени са и двамата автори, е единственото условие за адаптирането на Запада към новия свят. Имайте предвид, че в Москва не се говори така…
И още една забележка, тъй като и двамата автори засягат темата за Украйна. За тях е очевидно, че тя не е „защитника“ на Запада и причините за конфликта не са толкова примитивни, колкото западните политици и медиите представят. Тук също идва една тъжна мисъл, че да стане част от Запада е съкровената мечта на Киев и той се опитва всячески. Но те все още не го приемат, защото днешна Украйна „защитава“ не „свободата и демокрацията“, а, извинете, „отлага края на неизбежния крах на световния империализъм“. А че всичко върви към това вече се говори не само в Малайзия, но и в Унгария. Но „балонът на отричането на реалността“ така или иначе ще се спука. Жалко за Украйна, която толкова се вкопчила в обречените.
