Социологът Андрей Райчев направи анализ на изминалата година и какво бъдеще очаква новите управляващи. По думите му късметът на новите управляващи е такъв – лесно взеха властта, но пред тях стоят страшно трудни задачи. Ето какво още каза той в интервю за „Марица“.
– Г-н Райчев, залог за успех ли са първите действия на новите управляващи?
– Дали ще успеят, ще стане ясно при първите сериозни кризи. Засега първите действия са понятни, всеки би ги предприел. Съдбата им ще се реши от това доколко здрава е коалицията, която е много разнообразна.
Когато престанат да се занимават с чуждата корупция и започнат със своята – когато трябва свой човек да свалят, да предадат на прокурор, тогава ще ги видим.
В полза на новото управление е фактът, че след година-година и половина драми народът въздъхна с облекчение. Не мисля, че някой иска в момента нещо да събаря. Даже загубилите мача предпочитат той да е свършил – просто мачът беше много дълъг.
– Каква година изпратихме?
– Изпратихме годината на нашата революция. Беше революция от горе – остро демонстративно противопоставяне на част от елитите. Иначе площадите бяха пусти.
Може би най-поразителните неща са две – от старта на бунтовете през 2020 г. до сега не мръдна количественото съотношение 60 на сто за промяна към 30 на сто за статуквото. Но в тези 60 на сто станаха много преливания – към Трифонов през лятото, но след като той не можа да състави правителство, преляха към Петков.
И се случи второто странно нещо, което не бяхме виждали в България – не тези, които се бунтуваха, спечелиха властта. Обикновено бунтовниците вземат властта, както беше при СДС. Сега властта отиде в трети хора без история в бунтовете. Те всъщност се появиха и заеха мястото на Мая Манолова, Николай Хаджигенов и Арман Бабикян. Т.е. решението не беше нито дясно, нито ляво и не беше в алтернативен патриарх от типа на Слави Трифонов или Бойко Борисов.
Това решение започна още когато Мая Манолова кандидатства за кмет на София. Накрая се отля в „Изправи се! Мутри вън!“, където имаше опит лявото и дясното да се слеят в усилията си да придвижат страната напред. Но те не можаха да го направят по субективни причини. Те се срамуваха от Мая Манолова, тя самата не се чувстваше добре с тях.
Докато тези двама младежи – Кирил Петков и Асен Василев, произнесоха същото в друга форма: с десни средства – леви цели. Ние сме и лявото, и дясното, искаме те да се съединят, за да стане нужното за страната. И това им позволи да направят второ силно постижение – да успеят да включат и лявото, и дясното крило в своята коалиция. Нещо, което не бяхме виждали от 1990 г., когато временно за шест месеца БСП и СДС се договориха да управляват заедно и впрочем доста смислено управляваха тогава.
Сега се случи отново, което значи, че сме в нов етап. България най-после роди. Какъв ще е този етап, ще видим.
– Насложените кризи или евентуални вътрешни търкания в коалицията ли ще са главните капани за новите управляващи?
– Ако бяхме в нормална ситуация, щях да кажа второто. Но има две много тежки изпитания – първо тази нестихваща истерия около коронавируса, и второто – тази загадъчна криза с енергията. Не е ясно какво се случва в световен мащаб с енергетиката.
Но късметът на новите управляващи е такъв – лесно взеха властта, но пред тях стоят страшно трудни задачи.
Седнаха на трона – хубав, с две части. Направиха нещо уникално – сложиха нещо като двама премиери, но уцелиха много тежък момент – съвпадане на коронакриза с енергийна. Това не можеш да го пожелаеш и на най-големия си противник.
– Ако коалицията успее да се справят с тока, това ще циментира ли този брак по сметка?
– Не съм сигурен, че има решение на проблема в рамките на България. Засега усилия на българското правителство могат да укротят нещата. Но може да се окаже, че за овладяване на процеса са нужни общи действия в световен мащаб. Ако е така, може да се стигне до голямо цунами.
Но дори в случай на провал няма да започнем отново, старото няма да се върне. Демокрацията постъпва жестоко с властниците си – хората могат да ги сменят като носни кърпички. Дано обаче да не влизаме в тоя режим.
– За „Продължаваме промяната“ ли участието в този кабинет ще бъде най-печелившо в случай на успех, или всички участници ще си поделят победата?
– Няма по какво да съдя, освен по аналогия. Борисов два пъти и половина правеше коалиционен кабинет – първо полукоалиция, после голямата с Реформаторите и после – с Обединени патриоти. И в двата случая загубиха малките, Борисов ги задуши в прегръдката си. Т.е. успешно управление, но малките обират негативите, а за Борисов оставаше голямата награда.
Може и това да стане в случай на успех, ако съдим по аналогия. При успех лаврите ще оберат ПП, а малките – по-скоро негативите.
– Слагат ли край на прехода тези млади хора със западна школовка, нещо като реплика на царските юпита?
– Преходът свърши много отдавна, през 90-те години на м.в. – още когато собствеността се преразпредели. Но със свършването на прехода не свършва историята. Просто вече сме европейска капиталистическа страна – това значи край на прехода.
А на Петков и Василев пилето на късмета им кацна на рамото, нацията е готова да ги следва. Дали ще успеят да извървят пътя, не се знае. Ще използвам думите на царя: „Не съм гадач“.
– Обречени ли са ГЕРБ да са в опозиция оттук насетне?
– Просто трябва да мине време, да се види докъде водят тези корупционни истории и кого ще ударят. Няма как да мине без жертви. Но преди да видим кого отнася бомбата, няма как да преценим.
Но не мисля, че ГЕРБ са завинаги в изолация. Даже БСП, наследило БКП, която беше 45 г. на власт, излязоха от изолация, защото се държаха адекватно, консенсусно. Махаха с опашка, на всички се усмихваха и накрая успяха да преодолеят изолацията.
Ако Борисов и ГЕРБ стоят в позата обидени и вечно критикуващи, няма да излязат от изолация. Но те няма да седят вечно в такава поза, ще започнат да подклаждат противоречията на противниците си с надежда пак да посегнат към тях.
– БСП се провалиха на изборите, а в момента имат четирима министри и вицепремиер в кабинета. Това спасение за Корнелия Нинова ли е, или за партията?
– Не един, три градиращи провала, на три поредни избора – април, юли и ноември. Спасение за Нинова и загуба за БСП – това не е невъзможно, това е единият вариант. Много зависи от конгреса и избора на лидер. Ако преизберат Нинова, БСП ще сподели съдбата на СДС.
Впрочем в Източна Европа няма нито една бивша комунистическа партия, която да има значение в момента. Те всички до една, може би без румънската, която при това не е бивша комунистическа, всички са много на зле. Това не е невъзможна съдба за БСП, която досега я избегна с консенсусно поведение.
Но Корнелия Нинова промени БСП – опита се да направи от белязана партия такава, която има право да обвинява, да крещи. И това се оказа смъртоносно. Не ми изглежда на добре опитът да се подмени ДНК-то, заложено от Андрей Луканов още, което Първанов продължи. Казвам го с голяма болка не само защото съм ляв, но и защото за България липсата на левица много ще се отрази. БСП може да се спаси, но със сигурност не под ръководството на Нинова. Има перспективен човек там – Крум Зарков, но той е нов и дали БСП ще може да го приеме, не е ясно. Ако тая партия има чувство за самосъхранение, ще прави това. Но ще гледаме развръзката на конгреса.
– Ако БСП се маргинализира, кой ще поеме лявото?
– За съжаление, кандидатът, който ми се мержелее, е варненският нов герой Костадин Костадинов. И един от ефектите на падането на левицата ще бъде това. Там има много различни елементи, включително националистически.
Не вярвам, че Зелените, които са другите леви, изобщо могат да изпълняват функцията на БСП. Ако бяха силни профсъюзите в България, те можеха да поемат подобна роля. Но те не са силни, едва дишат. А без ляво крило България страда. Т.е., ако пренесем нещата във футбола – ако „Левски“ се махне, ЦСКА започва да страда, и обратното. Тези неща се държат на симетрии.
– Възможно ли е постепенно градската десница от ДБ да прелее постепенно в „Продължаваме промяната“?
– ПП е все още модно явление, току-що възникнало. Докато дясното формирование може да е малко, но е свързано с 30-годишна борба. А и става въпрос за различни хора – едните са гастрольори, другите са професионални революционери, ако мога да се изразя така. И не ми се вярва да стане такова преливане. Това са сериозни хора, малко са, стотици хиляди, не милиони, но е трудно да ги превземеш. Друг е въпросът, че ДБ в момента са съставени много еклектично – Зелени, „Да, България“ и ДСБ, между които припламват искри.
Но и тяхната маргинализация също ще бъде крайно отрицателно нещо за страната, както и на БСП. Ако ги няма, получаваме центъра – харизматичните Кирил Петков, Бойко Борисов, Слави Трифонов. Не е добър вариант обаче да караме на чисти харизматици без реални идейни партии.
Андрей Райчев е един от най-известните български социолози. Завършил философия и социология в Софийския университет. Известен с цветистия си език. Един от собствениците на „Галъп интернешънъл – България“. Бил е издател на в. „Сега“, сп. „Жената днес“. През 2008 г. в съавторство с Кънчо Стойчев издава книгата „Какво се случи“, в която интерпретира т.нар. „български преход“ и обявява неговия край.
