О.з. бригаден генерал д-р Валтер Файхтингер е виден европейски експерт по въпросите на отбраната и сигурността, президент е на престижния виенски център за стратегически анализи CSA, пише Марица бг.
– Как оценявате развитието на украинския конфликт през последните месеци?
– Военните действия не се развиват така, както си го представяха преди няколко месеца в Киев. Намеренията бяха с мащабна офанзива да се предизвика натиск върху Русия и тя да се оттегли ако не напълно, то поне частично от заетите територии. Но както видяхме, не се получи. А и не се очаква в близко време военната ситуация съществено да се промени в полза на Украйна.
По тази причина натоварването нарасна драматично, защото от нея се очакваха победи не само заради фронта, но заради вътре в страната, за да се поддържа бойният дух на армията и на населението. Успехите бяха нужни и за навън, за да продължи да получава помощи и поддръжка от Запада. И сега Киев е в крайно тежко положение.
– Всъщност кои бяха причините офанзивата да не бъде победоносна за Украйна?
– Обещаните оръжия и боеприпаси постоянно се забавяха и това даваше възможност на руските въоръжени сили да се подготвят по-добре за отбрана, да изградят няколко отбранителни линии, при това високопрофесионално, със съответната окомплектовка и снабдяване. И се оказа твърде тежко, дори
невъзможно за украинците да осъществят настъпление, камо ли пробив.
Друг фактор бе изключително бързата и гъвкава реакция, с която Русия посрещна новата ситуация. Тя в ускорени темпове пренастрои своята военна промишленост.
В началото на 2023-та всички западни военни експерти бяха сигурни, че към средата на годината Русия ще е изразходвала своите основни оръжейни запаси, особено дронове и ракети.
За невероятно кратки срокове обаче тя увеличи в неочаквано големи обеми своето военно производство, осигури доставки от Иран и Северна Корея. А за Украйна започна да става все по-трудно да получава от Запада, преди всичко от САЩ, необходимите ѝ оръжейни системи и боеприпаси.
– Как е възможно, та нали НАТО и Западът, като цяло, са във военно отношение далеч по-мощни и развити от Русия?
– Има множество причини за това. На първо място, Западът не може да изпраща безкрайно големи количества от своето оръжие и боеприпаси на украинците.
За САЩ, освен Украйна, има и други, не по-малко горещи конфликтни точки на земното кълбо, които са важни за нейните интереси, както сега е войната в Ивицата Газа. Също не са за подценяване и напреженията в Южнокитайско море и в Индийско-тихоокеанския регион.
През последните десетилетия, преди всичко в ЕС, производството на оръжие и боеприпаси беше рязко намалено в резултат на разпадането на Източния блок и на СССР и създалото се безгранично преимущество на САЩ и Запада над останалата част от света. Разходите за отбраната бяха сведени до минимум.
Вероятността за конвенционална война в Европа беше отхвърлена като възможност.
В резултат на това военните потенциали на страните от НАТО бяха съкратени драматично. А сега не е възможно от днес за утре военното производство да се качи до нивото, необходимо за задоволяване на потребностите на Украйна. Ще е необходим по-продължителен период.
– Какъв ще бъде ходът на военните действия през следващите месеци?
– Най-вероятно ще бъде подобно на миналата зима – по самата фронтова линия незначителни промени, обстрел от закрити позиции на обекти далеч навътре в територията на противника.
Русия вероятно ще се стреми да нанесе максимални поражения върху критични инфраструктурни обекти като енергийното снабдяване, транспорт. Украйна ще се опитва да нанася удари върху обекти на военната инфраструктура в Крим и различни градове, важни за снабдяването на фронта и воденето на военните действия.
– Председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен заяви, че ще започне преговори с Украйна за приемането й в ЕС. Доколко е реалистично това намерение?
– Бях изненадан от тона на това заявление, което според мен създава само фалшиви надежди у украинците. Със сигурност Украйна не може да бъде приета в ЕС, без да отговаря на условията за приемане, които са валидни за всички останали страни кандидатки.
Особено когато става дума за такива решаващи условия, като това страната да не се намира във война и да е с ясно определени граници.
Имаме и т.нар. копенхагенски критерии, където става дума за изисквания към страните кандидатки да създадат необходимите политически и правни предпоставки. В този смисъл със сигурност времевата перспектива за възможно членство на Украйна е много далечна.
– Подобни заявления за предстоящо приемане бяха отправени и към Молдова.
– Тя е в малко по-благоприятно положение, там поне няма война, но го има проблема с Приднестровието, който също не е решен и границите на страната не са ясни. При всички случаи бих казал, че
ЕС трябва много да внимава с Украйна и Молдова да не допусне стратегически грешки,
които да го направят нежизнеспособен. Ако си вкараме проблема в собствения лагер, ще го имаме вътре при нас, а не отвън, което ще ни връзва ръцете да бъдем безпристрастни при решаването му.
Бих отишъл дори и още малко по-далече. Приемането и на някоя от по-малките страни кандидатки изисква преди това да бъде проведена сериозна реформа в самия ЕС, който в сегашния си вид не би могъл да се справи с нови членки – първо, икономически и второ, политически, тъй като днес, в съответствие с принципа на единодушието, една страна може да блокира всяко едно решение и колкото повече стават страните, толкова по-силно нараства тази вероятност.
– Споменахте Близкия изток като гореща точка, каква е Вашата оценка за събитията в Ивицата Газа?
– Чрез действията на Хамас процесът на сближаване между Израел и арабските страни беше чувствително нарушен. Увереността на Израел в своята сигурност беше разтърсено из основи.
Със сключените под егидата на САЩ Авраамови споразумения през 2020 г. и състоялите се напоследък разговори между Саудитска Арабия и Иран страните от региона се опитват да нормализират своите взаимоотношения. Хамас счита, че ще се окаже губещ в процеса на помиряването между арабските страни и Израел, и със своето брутално поведение обърна вниманието на света върху нерешените проблеми на палестинците.
– Как оценявате позицията на САЩ за конфликта в Израел?
– САЩ играят ключова роля и се стремят с всички възможни средства да влязат в контакт със страните от региона, за да предотвратят по-нататъшна ескалация и разрастване на пожара. Те са наясно със сериозността на положението и предприемат активни стъпки.
– Появиха се спекулации за съпричастност на Турция в подготовката и поддръжката на Хамас.
-Трудно е да се потвърдят такива факти, но от гледна точка на идеологическата близост не е невъзможно. Турция по време на Арабската пролет 2011 г. се прояви като ярък поддръжник на Мюсюлманските братя, към което направление се отнася и Хамас. Днес Турция също се позиционира ясно в подкрепа на палестинците и подлага Израел на политически и словесни атаки.
– Каква е ролята на Иран в тази криза?
– В заявленията и реториката Иран е доста гръмогласен, но като цяло, не бива да надценяваме неговите възможности срещу Израел.
Въпреки поддръжката от страна на Техеран, все пак Хизбула е самостоятелна групировка и нейното решение дали да се включи, или не в конфликта на страната на Хамас ще бъде нейно чисто вътрешно решение.
Освен това Иран не е заинтересован в ескалация на конфликта, тъй като напоследък той е напът да преодолее проблемите във взаимоотношенията си с арабските страни и се стреми към подобряване и разширяване на сътрудничеството.
– Москва също прояви инициатива и се срещна с ръководителите на Хамас.
– От една страна, Русия иска да покажи, че е активна в региона, от друга страна, тя наистина има добри връзки с арабските страни от времето на СССР, когато подкрепяше всяко усилие на страните от Африка и Близкия изток към деколонизация, към отхвърляне на западните колониалната системи.
– Ще ускори ли, или ще забави този конфликт решаването на главния въпрос – създаването на палестинска държава?
– Всички меродавни международни сили, включително и САЩ, подчертават необходимостта от създаване на палестинска държава. През последните 15-20 години този въпрос беше позабравен и изтласкан назад, днес събитията в Газа го поставиха отново в центъра на вниманието и
няма да е така лесно да бъде отново забутан в някой ъгъл.
Той е гореща тема и е на дневен ред. От Западния бряг на река Йордан също започнаха да идват съобщения за размирици и протести. Доколко е възможно да бъде сполучливо реализиран, ще проличи от това какъв модел ще бъде приложен за Ивицата Газа. В момента тя е във фокуса на вниманието с оглед на постигането на приемливо политическо решение, което ще бъде етап към цялостното решаване на палестинския въпрос. Едно е ясно, че Хамас постави палестинския въпрос в центъра на вниманието на света.
Източник БЛИЦ
