Интервю на Бенедикт Кайзер, представител на „Алтернатива за Германия“ пред сръбското списание „Pecat“.
– Как изглежда днешна Германия?
– Накратко, германците днес преживяват много кризи. Имаме мигрантска, енергийна, финансова, руско-украинска и много други кризи. Имаме и черно-бяла поляризация в политическия живот. От едната страна е ляво-либералният фронт, а от другата е десният. Докато кризата се влошава, опозиционният фронт нараства и „Алтернатива за Германия“ е единствената партия, която може да предложи алтернатива. И това е добре, защото фронтовете стават по-ясни и хората ги осъзнават по-добре.
– Ако тези различни и многобройни кризи се концентрират, това означава, че една обща криза наближава своя връх. Как може да свърши това?
– Първата стъпка би била да се сложи край на хегемонията на единния ляво-либерален фронт и да се заменят онези, които формират доминиращото мнение, с млада, динамична и популярна алтернатива, която поставя интересите на хората над интересите на Запада. Защото Германия е Централна Европа, а не Запада. И това прозрение все повече излиза на преден план, което е много добре, защото допреди няколко години дори не беше възможно да се говори за това.
– Колко мигранти са пристигнали в Германия през последната вълна, от 2015 г. насам?
– Милиони хора дойдоха от Сирия и Афганистан. Ако добавим турците, които са дошли по-рано, и турците, които са родени в Германия, а те заедно са около пет милиона, може да се каже, че има поне 10 милиона новодошли в Германия. И ако се преброят всички, които имат чужд произход в Германия, вероятно ще достигне 20 милиона от общо 84 милиона жители на Германия. „Алтернатива за Германия“ вече е втора политическа сила в Германия, според няколко социологически проучвания, с непрекъснато нарастващ брой избиратели. Какво прави „Алтернатива за Германия“ като радикална дясна опция толкова високо позиционирана на германската политическа сцена?
Погледнато от гледна точка на вътрешната политика на Германия, основната цел на „Алтернатива за Германия“ е промяна на миграционната политика. Има проучвания, които показват, че мнозинството от избирателите на „Алтернатива за Германия“ живо се интересуват от въпросите за намаляване на миграцията към Германия и проблемите на социалната несправедливост. Различно е обаче в западната и източната част на вече единна Германия. „Алтернатива за Германия“ е партия, която се противопоставя на миграционната политика и настоява за нейната промяна, и второто е, че иска изравняване на позициите на Западна и Източна Германия. Tака „Алтернатива за Германия“ по някакъв начин се явява представител на интересите на Изтока. Що се отнася до външната политика, „Алтернатива за Германия“ защитава суверенистка позиция, тоест това, което нарекох прекратяване на фетишизма на обвързване на Германия със Запада. Така че „Алтернатива за Германия“ е нова народна партия, но в която има различни течения и различни мнения, свързани с външната политика. В западната част на Германия все още има малко, но наистина малко евроатлантическо крило, докато в източната част на страната има още по-малко проруско крило, но мнозинството в партията както на изток, така и на запад, на север и на юг, застъпва прогерманска, т.е. проевропейска гледна точка, която изисква края на американското господство, което вижда като най-голямата заплаха за Германия.
– Съзнава ли германският интелектуален елит, че някой отново тласка Германия към война с Русия, независимо от трагичното поражение във Втората световна война?
– Смятам, че повечето от това, което се нарича „интелектуален елит“ в Германия, е здраво закотвено в евроатлантизма. По-голямата част от този „интелектуален елит“ не мисли в категориите война или не война, а твърдо стои на позицията, че „Москва е вечният агресор“, а „Вашингтон е гарантът на международния мир“, в който всеки лесно може да се впише, стига да не е Русия. Не трябва да се забравя, че има и фундаментален консенсус в основните медии и сред „основните“ интелектуалци и че този консенсус по същество е евроатлантически. Когато някой излезе извън този консенсус, той може да бъде „луд ляв“ или „луд десен“, „луд“ по този или онзи начин, но във всеки смисъл е „луд“. И точно защото това е така, „Алтернатива за Германия“ се разраства и според настоящите проучвания партията има около 32% привърженици в източната част на Германия, а в някои западни части над 20%. Това, разбира се, е отговорът на евроатлантическата криза на смисъла, до която стигнахме сега.
– До каква степен бившата Източна Германия в културен, политически, икономически и всякакъв друг смисъл се интегрира в обединена Германия?
– Минаха 33 години от обединението, а ние, германците, все още сме много далеч един от друг по отношение на условията на живот. Източногерманците печелят много по-малко от западногерманците, източногерманците са много по-малко представени и застъпени в медиите, политиката и държавните институции. И все пак гласът на Германия е гласът на Западна Германия, докато гласът на Източна Германия е заметен под килима. За много източногерманци, които гласуват за „Алтернатива за Германия“, това е един от определящите въпроси, тъй като те искат да се защитят от това, което смятат за „агресия“ от страна на Западна Германия. И ако „Алтернатива за Германия“ трябва да промени Германия, тази промяна ще дойде от източната част на страната!
– Дали суверенистката опция е по-ясно изразена в източната част на Германия, отколкото в западната?
– Във всеки случай – да! Едно нещо трябва да се има предвид – през 1992 и 1993 г. руснаците се изтеглиха от Германия, а американците са още тук. Това е едното ниво, а другото е духовно-културното ниво. Русия не русифицира населението на Източна Германия толкова , колкото Америка американизира Западна Германия. Русия не успя да русифицира Украйна, да не говорим за Източна Германия! И сте прав! Мнозина в източната част на Германия имат спокойно отношение към Русия. Могат дори да имат критично отношение, за разлика от западногерманците, които са фанатични спрямо Русия. Това отчасти е причината суверенистката политика да идва от Изток, защото този малък слой от средната класа и предприемачи, който идва от източната част на Германия, имаше отлични икономически отношения с Русия, имаше много финансови и бизнес връзки с Москва и знае, че санкциите срещу Русия са вредни преди всичко за германската икономика. И колкото по-дълго продължава кризата, толкова повече хора в западната част на Германия осъзнават, че санкциите срещу Русия забиват нож в собствената им плът, така че вредят и на Германия, която сега плаща много по-високи цени за газ и енергията.
– Името „Алтернатива за Германия“ внушава идеята за неподчинение на глобалните световни течения, които „потапят“ и Европейския съюз. Как виждате Европа на бъдещето и Германия във връзка с тази Европа?
– Комплексен въпрос, както по отношение на самата Европа, така и по отношение на Германия. Ангажиментът на мнозинството в партията, според мен, е идеята за суверенни европейски държави по начина, по който е мислил Де Гол, но въпреки това си сътрудничат по определени въпроси и имат обща политика. Аз малко се отклонявам от това мнение и съм привърженик на едно много по-голямо или по-широко обединение на Европа, където много неща се решават съвместно, но разбирам, че тази позиция в „Алтернатива за Германия“ не е в състояние да формира мнозинство, защото повечето хора в партията, когато се споменава Европа, разбират всичко, което идва от Брюксел и брюкселския диктат. И затова смятам, че Европейският съюз всъщност е анти-Европа, защото със сегашната си политика затруднява проевропейската политика на десницата и създава условия за поява на антиевропейска ориентация и не позволява на десницата да формира проевропейско мнение.
– По-конкретно, каква Европа искате?
– Бих искал Европа, в която спецификите на отделните нации ще останат запазени, но в която, например, по отношение на сигурността и стратегическите въпроси, Европа ще се превърне в силен геополитически полюс, който няма да зависи от Вашингтон, Пекин или трети геополитически играч. За да се случи това, икономическите въпроси, проблемите на сигурността и цифровизацията трябва да бъдат решени заедно, така че Европа да може да бъде в играта с останалите и като количество хора, но и да бъде достатъчно силна като геополитически полюс.
– Как разбирате руско-украинския конфликт, който сякаш спря всичко, включително и геополитическите процеси в света?
– Като цяло е ясно, че от началото на този конфликт някои държави са принудени да станат членове или да се сближат с НАТО, което вреди на интересите на Русия. А тези, които се опитват да се свържат повече към Русия, веднага получават въпрос от страна на атлантиците – ами ако падне Киев, кой е следващият, какво ще стане с Рига, Вилнюс, коя е следващата държава? Суверенистките сили са изправени пред предизвикателството как да определят политиката си след войната, когато трябва да се вземат под внимание легитимните интереси на Русия и интересите й по отношение на сигурността, както и фактът, че в Източна Европа има неприязън към Русия и че в този случай, както по времето на Бисмарк, Германия има посредническа роля между Русия и други източноевропейски държави. Но сега е почти невъзможно да се говори по всички тези теми в Германия, защото медийният пейзаж е доминиран от антируски настроения, които унищожават всяка нормална дискусия.
– Значи няма съмнение, че демокрацията е диктат на малцинството над мнозинството! „Алтернатива за Германия“ се бори за всеки глас, а Аналена Бербок (министър на външните работи на Германия и лидер на партията на „Зелените“- бел. прев.) казва – кой изобщо пита хората! Германия, понеже никой не пита хората, е окупирана от американски военни бази?
– „Алтернатива за Германия“ се застъпва за пряка демократична позиция и изисква повече референдуми в обществото. И ако имахме по-плебисцитна демокрация с повече възможности за изразяване на мнение и въпреки критиките ми към моите сънародници, мисля, че в този случай щеше да има много по-малко решителност за ескалация на конфликта с Русия. През последните месеци „Зелените“ паднаха в проучванията, което означава, че върхът на евроатлантическите сили загуби, а „Алтернатива за Германия“ набра сила. Tова означава, че голяма част от хората разбраха, че евроатлантизмът ни води към задънена улица и че се обръщат към алтернативи в интерес на Германия и в интерес на Европа.
– Олаф Шолц беше кмет на Хамбург и имаше няколко скандала там, но въпреки всичко стана канцлер на Германия. Как оценявате сегашната му позиция?
– Шолц е в низходяща траектория, „залязва“! А коалицията от три партии вече е само една партия – Зелените. Шолц няма нито формат, нито сила, нито интелектуална субстанция, с която би могъл да реши проблемите на конвергентната криза. Трябва да се има предвид, че опозицията срещу Меркел беше опозиция срещу канцлера Меркел, но опозицията срещу днешната „светофарна опозиция“ е опозиция срещу Зелените. Сега Шолц се опитва да се скрие и да избегне разрешаването на предстоящата голяма криза.
Министърът на отбраната на Германия Борис Писториус, социалдемократ, постоянно се появява във военна униформа на полигони с германската армия и военна техника. Намеква ли, че е готов да изпрати германската армия в Русия?
Вече споменах евроатлантическия консенсус, от който Писториус категорично е част. Как иначе щеше да стане министър на отбраната?! Той не е част от суверенистката левица от типа на Оскар Лафонтен или Герхард Шрьодер. Но тази суверенна левица няма какво повече да каже.
– От тази гледна точка помни ли Германия Ангела Меркел?
– Меркел беше отписана по странен начин и избутана в миналото. Смята се, че тя все още е някъде в сянка и дава определени указания, но това не е вярно. Меркел просто я няма. Но тъжната истина е, че повечето германци виждат нейното управление като положително, въпреки че сегашната „светофарна коалиция“ е логично следствие от нейното управление. Тя постави основите и сега червените и зелените се радват на плодовете от това.
– Как мигрантите от последната вълна гледат на дейността на „Алтернатива за Германия“?
– Не само последните мигранти, но и повечето чужденци виждат „Алтернатива за Германия“ като ксенофобска и враждебна партия, защото се представя по този начин в медиите. Но партията не е срещу новодошлите и чужденците, а срещу това, което се случи през 2015 г. Има обаче и чужденци, които са дошли през 80-те и 90-те години на миналия век и сега избират политиката на „Алтернатива за Германия“, защото, обективно погледнато, мигрантите, които дойдоха през 2015 г., ощетяват и тези, които са в Германия от миналия век.
– Работите в сградата на Бундестага! Имате ли контакти с колеги от други партии?
– Няма дискусия извън стените на партията. Има „стена“, поздравяваме се тук-там, но само когато никой не гледа! Толкова за демокрацията, произвеждаща страх!
Източник: pecat.co.rs
Превод за „Гласове“: Владислав Наков
