В болница в Милано на 86-годишна възраст почина бившият италиански премиер Силвио Берлускони.
Кой беше Берлускони?
Силвио Берлускони е роден на 29 септември 1936 г. в Милано в семейството на банков чиновник и домакиня. След началното училище родителите му го записват в католически колеж, където още тогава проявява предприемаческия си дух, като помага срещу заплащане на съучениците си.
Още от дете той можел да убеди всеки в своята кауза, стига да има подходяща аудитория за това – качество, което демонстрира безпогрешно през годините. След колежа Силвио Берлускони учи право в Миланския държавен университет.
В студентските си години работи като фотограф и търгува с дребна техника, за да се издържа. Той създава и музикална група, в която е солист и свири на контрабас. През 1961 г. Силвио Берлускони завършва с отличие Юридическия факултет на Миланския държавен университет. За дипломната си работа той получава награда от фирмата „Манцони“ от два милиона лири, както и предложение за работа.
„Бизнесът ми е в кръвта“, често казвал Берлускони. Той разказвал, че сам е постигнал всичко в живота си, почвайки от нула. За италианците той е постигнал американската мечта по италиански модел, почвайки от най-ниското кариерно стъпало и ставайки милиардер. Самият Берлускони е разказвал, че е започнал работа първо на круизни кораби, където е развличал пътниците, разказвайки им вицове или пеейки им песни.
През 1961 г. заедно с приятел на баща си, банкер, Силвио Берлускони основава фирмата „Обединени милански строежи“. През 1963 г. той създава собствена компания „Едилнорд“, която се занимава с изграждането на жилищни комплекси, близо до Милано. Най-известният му проект е строежът на жилищния комплекс „Милано 2“. Чрез кабелния телевизионен канал за жителите на „Милано 2“, който създава в края на 60-те години на 20 век Силвио Берлускони навлиза в света на телевизията.
На 21 март 1975 г. Силвио Берлускони създава компанията „Фининвест“, която в периода 1982-1984 г. купува частните телевизии „Рете 4“ и „Италия 1“, превръщайки ги в основен конкурент на националната телевизия РАИ. По-късно основава телевизия „Канале 5“. Всички те са обединени в холдинга „Медиасет“, част от финансово-промишлената група „Фининвест“. През 1980 г. строителството заема 60 процента от дейността на „Фининвест“. През 1985 г. 85 процента от капитала на групата вече се формира от телевизионна дейност.
През 1977 г. Силвио Берлускони е удостоен от президента на Италия Джовани Леоне с Ордена за заслуги към труда и титлата кавалер, откъдето му остава прозвището „Кавалерът“. На 19 март 2014 г. в писмо до италианската Федерация на кавалерите на труда Берлускони се отказва от ордена във връзка с потвърдената на 1 август 2013 г. присъда от Върховния касационен съд по делото „Медиасет“ за данъчни измами в особено голям размер, по което освен лишаване от свобода му е забранено да заема и публични длъжности.
Съгласно италианския наказателен кодекс осъденият губи академични степени и звания, титли, награди и други отличия. Отказвайки се от отличието, Берускони избягва официалното изключване от организацията и президентския указ за отнемане на държавната награда.
До началото на 90-те години на 20 век под негов контрол са и най-голямото издателство „Мондадори“, веригата супермаркети „Станда“, компютърни и застрахователни компании, финансовата група „Медиоланум“. Общо „Фининвест“ обединява повече от 100 компании, превръщайки се в една от най-големите частни корпорации в Италия.
През 1986 г. Силвио Берлускони купува и любимия си футболен отбор „Милан“ и става негов президент. По това време отборът е аутсайдер, но инвестирайки в нови играчи, рекламирайки и привличайки видни треньори, Силвио Берлускони успява да направи клуба един от най-успешните в историята на италианския футбол. През април 2017 г. Берлускони продава 99,9 процента дял в клуба на китайски консорциум за обща сделка от 740 милиона евро.
През 2018 г. Силвио Берлускони става собственик на футболния клуб „Монца“. Стремителният му възход винаги е съпроводен с въпроса за произхода на богатството му, на който той винаги отговаря уклончиво. Според сп. „Форбс“ личното състояние на Силвио Берлускони се оценява на 7,3 милиарда долара, а през 2021 г. той е бил шестият най-богат човек в Италия и на 318-о място по богатство в света.
Процесите срещу него
Името на Силвио Берлускони се свързва и с множеството съдебни дела, водени срещу него. През 2009 г. той коментира, че за над 20 години се е явявал 2500 пъти в различни съдилища във връзка със 106 дела. Само правните му разноски възлизат на над 200 млн. евро. Силвио Берлускони е бил обвиняем по делото All Iberian (1996-1999) за финансиране на партия чрез офшорна компания, по делото Villa Macherlo (1998-1999) за данъчни измами и фалшиво счетоводство във връзка с недвижими имоти, по т. нар. дело Медуза (1997-2000) за фалшиво счетоводство.
През 2009 г. опозиционни партии искат неговата оставка като министър-председател Силвио Берлускони, след като става ясно, че на британски адвокат е било платено да лъже в съда, за да защитава неговите бизнесинтереси. Тогава според съда в Милано британският адвокат Дейвид Милс е получил десетки хиляди евро от Берлускони, за да не разкрива детайли около две от неговите офшорни компании по време на дела през 1997 – 1998 година.
През 2005 г. той е съден по дело за подкупване на съдия за приватизацията на държавния хранителен концерн SME. Делото за приватизацията на SME е свързано с продажбата на концерна през 1985 г. на италианския бизнесмен Карло де Бенедето. През 2007 г. Берлускони е оправдан по него. През 2014 г. в Неапол започва поредно дело срещу Силвио Берлускони по обвинение за корумпиране на сенатори от управляващата през 2006 г. левоцентристка коалиция, благодарение на което е свалено тогавашното правителство на Романо Проди. Делото става популярно като „покупка-продажба на сенатори“.
През 2011 – 2015 г. срещу Берлускони се води т. нар. дело Рубигейт по обвинение за секс с непълнолетна проститутка и злоупотреба с власт. Всички дела срещу него или завършват с оправдателни присъди, или са прекратявани поради изтичане на давност. Единствената издадена присъда срещу Силвио Берлускони е по делото „Медисет“ за злоупотреби при закупуването на правата за американски филми от неговата медийна компания. На 26 октомври 2012 г. той е осъден на четири години затвор и забрана за заемане на държавни длъжности през следващите три години.
През април 2014 г. присъдата е заменена с общественополезен труд , а на 11 май 2018 г. той е реабилитиран от Надзорния съд на Милано, който отменя всички последици от осъдителната присъда по делото.
Политическа кариера
През 1993 г. Силвио Берлускони основава политическото движение „Напред Италия“ („Форца Италия“), с което се кандидатира за парламентарните избори през 1994 г. На 26 януари 1994 г. той официално се оттегля от предприемаческата дейност, напуска президентския пост във „Фининвест“ и се посвещава на политиката.
„Италия е страната, която обичам“, са първите думи в телевизионното обръщение на Силвио Берлускони, с което обявява началото на политическата си кариера. За символ на партията си той избира националния флаг и за кратко време успява да спечели доверието на народа. На изборите през март 1994 г. партията „Напред Италия“ печели парламентарните изборите и Силвио Берлускони става министър-председател на Италия. Той заема поста в продължение само на седем месеца, тъй като сформираната коалиция се разпада.
Напускайки правителствения дворец „Киджи“ Силвио Берлускони казва с усмивка на журналистите „Довиждане“, а не „Сбогом“. Силвио Берлускони отново поема премиерския пост на 11 юни 2001 г. Той ръководи правителството на Италия до 20 април 2005 г., когато подава оставка. Това правителство е на власт 1412 дни – най-дългото в историята на Италия. През февруари 2008 г. Берлускони оглавява десноцентристкия блок „Народ на свободата“, създаден чрез сливането на „Напред Италия“ и партия Национален съюз. През април 2008 г. блокът печели парламентарните избори и на 7 май 2008 г. Силвио Берлускони отново поема поста министър-председател, който пост заема до 13 ноември 2011 г.
През септември 2013 г. Силвио Берлускони обявява разпускането на „Народ на свободата“ и възраждането на партията „Напред Италия“. На 26 май 2019 г. Силвио Берлускони е избран за депутат в Европейския парламент, където е най-възрастният депутат.
На парламентарните избори в Италия на 25 септември 2022 г. 85-годишният Силвио Берлускони отново е избран в Сената, печелейки в едномандатния избирателен район Монца (регион Ломбардия), където той е собственик на едноименния футболен клуб. На изборите той успява да постигне нещо, за което отдавна е мечтал – да се върне в италианския парламентарен живот, след като почти цяло десетилетие е прокуден от него.
На 29 септември 2022 г. Силвио Берлускони навършва 86 години, което е отбелязано подобаващо. В имението му в Аркоре годеницата му – 32-годишната Марта Фашина, събира всички членове на клана Берлускони и негови съратници на пищно парти. Силвио Берлускони има пет деца – двама синове и три дъщери от два брака. Той има 17 внуци и един правнук.
На 5 април 2023 г. 86-годишният Силвио Берлускони е приет в болницата „Сан Рафаеле“ в Милано заради белодробна инфекция, причинена от хронична левкемия.
Последни дни
Когато Берлускони бе приет в клиниката в Милано миналата сряда, първоначално бе съобщено, че той е там за рутинни изследвания, после се появиха информации, че той е в интензивното кардиологично отделение и, че имал респираторни проблеми. Накрая стана ясно, че той има миеломоноцитна левкемия, при това хронична, диагностицирана му от известно време.
Лекуващите лекари и хора от обкръжението на Берлускони след това потвърдиха медийните публикации и поясниха, че в резултат на заболяването Берлускони е получил белодробна инфекция, заради която е бил приет за лечение. Той е подложен и на химиотерапия и реагира добре на лечението.
Самият Берлускони от страниците на вестник „Джорнале“, който е част от медийната империя на клана Берлускони, заяви на 7 април: „Тежко е, но ще се справя и този път“ и припомни, че в предишни трудни и деликатни ситуации той е успявал да си стъпи на краката.
За журналистите да пишат и говорят за Берлускони по какъвто и да е въпрос е наистина благодатна тема, тъй като тя позволява да се пише много за него. Защото когато се говори за Берлускони, няма как да не се отбележи, че той има от всичко по много, в която и да е област, до степен, че пишещият или говорещият за него се озовава в истински лабиринт или плетеница от детайли, независимо дали става дума за неговите компании, за съдбата на политическата му партия „Форца Италия“, за неговите жени, за неговите деца, за скандалите, в които бе забъркан или пък за здравето му.
Наследство
На първо място 86-годишният Силвио Берлускони е посветил много години на бизнеса и на политиката. Той има над 60-годишен стаж в бизнеса и 30-годишен стаж в политиката.
Берлускони има много милиарди. В публикация на сп. „Форбс“ отпреди дни престижното издание оценява състоянието на Берлускони на 6,9 милиарда долара.
Берлускони има много компании, като тук списъкът е неизчерпаем и включва и компаниите, поверени на децата му, в това число инвестиционния холдинг „Фининвест“, съставен или свързан акционерно от такива компании като „Мондадори“ (издателска дейност), „Алба Сервици Аеротранспорти“ (авиокомпания за частни превози), „Медия Фор Юръп“ (шобизнес и развлекателна индустрия), „Медиасет“ (телевизионна компания в Италия), „Медуза филм“ (филмова продуцентска компания), „Медиоланум“ (компания за финансови услуги), „Банка Медиоланум“ (банка), „Медиобанка“ (банка), „Холдинг италиана куатродичезима“ (инвестиционен холдинг), „БеЛ холдинг“ (строителство и недвижими имоти), „Театро Манцони“ (театър и театрална трупа в Милано) и много други. Първата компания на Берлускони е „Едилнорд“, която се занимава с изграждане на жилищни комплекси и е основана от него през далечната 1963 г.
Берлускони има редица имения и имоти, сред които най-известни са „Вила Сан Мартино“ в Аркоре край Милано и „Вила Чертоза“ в Порто Ротондо на остров Сардиния. Той има имоти в Рим, на езерото Комо, на остров Лампедуза и на много други места в Италия.
Берлускони е имал общо 2 съпруги и 2 годеници в живота си – Карла Елвира Лучия Дал’Олио (родена през 1940 г. и изключително дискретна законна съпруга номер едно); Мириам Рафаела Бартолони, известна с творческия псевдоним Вероника Ларио (родена през 1956 г. , актриса и законна съпруга номер две), Франческа Паскале (активистка на различни каузи, днес на ЛГБТ правата, родена през 1985 г., официална годеница след краха на брака на Берлускони с Вероника Ларио) и Марта Антония Фашина (депутатка, партийна активистка, родена през 1990 г., официална годеница на Берлускони след разпадането на годежа му с Франческа Паскале).
Берлускони има и много деца – общо 5 от двете си закони съпруги и това са 57-годишната Марина, 54-годишният Пиер Силвио, 39-годишната Барбара, 36-годишната Елеонора и 35-годишният Луиджи. Първите двама са от първия брак на Берлускони, а вторите трима от втория му брак. Марина е президент на холдинга „Фининвест“, а Пиер Силвио също има водещи роли в бизнеса на Берлускони. Трите по-малки деца на милиардера пък са съдружници в „Холдинг италиана куатродичезима“.
От тези общо 5 деца Берлускони има истинска сюрия от внуци и това са: Габриеле и Силвио (синовете на Марина Берлускони от брака й с Маурицио Ванадия, който е балетист в Миланската скала), Лукреция Витория, Лоренцо Матия и София Валентина (трите деца от брака на Пиер Силвио Берлускони с модела и предприемачка Еманула Мусида и от годежа му с телевизионната водеща Силвия Тофанин), Алесандро, Едуардо, Леоне, Франческо Амос и Еторе Куинто (петте деца на Барбара Берлускони от връзките й с финансиста Джорджо Валагуца и строителния предприемач Лоренцо Гуериери), Рикардо, Флора и Артемизия (трите деца на Елеонора Берлускони от връзката й с английския модел Гай Бинс) и Емануеле Силвио и Томазо Фабио (двете деца от брака на Луиджи Берлускони с адвокатката и специалист по връзки с обществеността Федерика Фумигали).
Като това изобилие от внуци обърква дори италианските журналисти, които често пъти не успяват да докарат точната им бройка. Бившият премиер има и един правнучка – двугодишната Оливия, която е внучка на сина му Пиер Силвио.
Берлускони е имал два футболни клуба. В продължение на над 30 години (от 1986 до 2017 г.) той бе собственик на „Милан“ и за мнозина негови фенове именно по време на неговото ръководство клубът стана най-успешния във футболната история на страната. Берлускони постигна това, като инвестира в нови играчи, увеличи рекламата и привлече известни треньори. В крайна сметка той го продаде на китайски инвеститори. През 2018 г. Берлускони купи футболния клуб „Монца“.
Партията „Форца Италия“, която Берлускони основа преди 30 години, има също много животи. През 2008 г. тя се влива в десноцентристкия проект „Народ на свободата“, но през 2013 г. Берлускони обявява нейното възраждане под старото й име, но с нов облик. Година преди това обаче от „Народ на свободата“ са отпаднали видни личности, като Джорджа Мелони и Иняцио Ла Руса, които създават партията „Италиански братя“, днес първа политическа сила в италианското дясно пространство и оглавяваща управляващата дясна коалиция от края на октомври миналата година, след като спечели предсрочните избори през септември миналата година.
Най-медиатизираното дело срещу Берлускони бе процесът „Руби“ по обвинения за злоупотреба със служебно положение и заплащане за секс с непълнолетно лице. В основата на делото бе познанството му с мароканката Руби. След като на първа инстанция Берлускони получи присъда от 7 години затвор, на по-горна инстанция по това дело той бе оневинен, тъй като бе преценено, че двете деяния, заради които бе съден, не представляват престъпление. От това дело произтекоха още две дела. Като по второто от тях – „Руби 3“ Берлускони бе съден за подкупване на свидетели по делата „Руби“ и „Руби 2“. По делото „Руби 2“ съратници на Берлускони пък получиха присъди, докато „Руби 3“ приключи с оневиняване на всички, в това число и Берлускони и мароканската танцьорка Руби, която бе в основата на целия съдебен сериал „Руби“.
Бившият премиер има и цяло изобилие от прякори – Безсмъртния заради политическото му дълголетие, Каймана, даден му от критиците му заради всички негативни конотации, които биха могли да се направят между Берлусони и кайманите, Кавалера заради това, че през 70-те години той стана Кавалер на Ордена на труда – звание, от което се отказа заради единствената осъдителна присъда срещу него. По-интимен прякор на Берлускони е Папи, даден му от щерката на семейни приятели – едно познанството, което пък му коства втория му брак.
С Берлускони се свързва и понятието бунга-бунга, обрисуващо партитата в неговите имения, за които се говори, че са били пълни с песни, танци, секс с млади жени, подаряване на пари и апартаменти в замяна на сексуални услуги и корупция. Самият Берлускони отрича всичко това и казва, че става дума за елегантни соарета.
Берлускони е свързван и с много скандали заради познанството му с млади жени. Сред тези дами са Ноеми Летиция, дъщеря на приятелско семейство, на която Берлускони подарявал скъпи подаръци и я канел във вилите си, което му коства втория му брак; Патриция Д’Адарио, ескорт гърла, която публикува книга с разкази за сексуални вечеринки с Берлускони; Карима ел Махруг или Руби, мароканската танцьорка, забъркала Берлускони в серията от делата „Руби“, за която той твърди, че нито му е била сексуална приятелка, нито пък той е подозирал, че е била непълнолетна, когато са се запознали и за която той казва, че си е мислел първоначално, че е била роднина на египетския президент Хосни Мубарак; Никол Минети, дентална асистентка, погрижила се за зъбите на Берлускони след нападение срещу него в Милано, а после станала депутат, след което бе осъдена по едно от делата от съдебната сага „Руби“.
Много дами в последно време нараниха с действията си Берлускони. Мара Карфаня, бившият модел, телевизионна звезда и актриса, която стана член на „Форца Италия“ , бързо се издигна до депутат и министър на равните възможности в четвъртото правителство на Берлускони, миналата година обяви официално, че напуска партията на милиардера. Причината бе, че тя е допринесла за падането на правителството на Марио Драги, в която „Форца Италия“ присъстваше с няколко министри, в това число и самата Карфаня, заела поста на министър на териториалната кохезия и на Юга. Това обиди страшно много Берлускони, който едно време дори беше заявил, че ако не е бил женен за втората си съпруга, веднага би се оженил за Карфаня.
Подобна бе и траекторията на Мария Стела Джелмини, министърка на образованието в четвъртото правителство на Берлускони, а после министър и на регионалните въпроси в правителството на Драги. Тя също напусна партията на Берлускони с гръм и трясък със същите мотиви като тези на Карфаня. Руби и Ноеми Летиция пък в рамките на няколко месеца пред различни медии заявиха, че съжаляват изобщо, че са познавали Берлускони и че са стъпвали в домовете му, защото впоследствие са били напълно очернени от медиите. Това отново беше удар за Берлускони.
Франческа Паскале след разтрогване на годежа си с Берлускони побърза да се хвърли в обятията на певицата Паола Турчи, с която сключи граждански съюз миналото лято. Неотдавна тя упрекна Берлускони, че се е съюзил с крайнодесни партии, като тази на Джорджа Мелони, които потъпкват правата на ЛГБТ общността, на която Паскале е активистка.
Самата Джорджа Мелони – министър на младежта в четвъртото правителство на Берлускони, отцепила се от партията му, за да създаде партията „Италиански братя“, а днес и премиер, разочарова Берлускони в последно време. Двамата имат разногласия по някои въпроси, най-вече относно Украйна. Берлускони, който едно време беше близък с Владимир Путин, направи няколко изказвания срещу украинския президент Володимир Зеленски и се опита да търси логическо обяснение на действия на руския президент. Той разбира се осъди войната в Украйна, но заяви, че Путин е предприел инвазията, след като е бил помолен от представители на Донбас, оплакали се от нарушения на Минските договори.
Всичко това навлече критики на Берлускони и от европейските партньори на Италия, и от украински представители. Самата Мелони, която по украинския въпрос е на страната на Запада и е твърдо срещу Русия, не повери при разпределянето на ключовите постове във властта, пост на Берлускони. Позицията на външен министър беше поверена на неговия съратник Антонио Таяни, който в последно време преповтаря думите на Мелони по всички ключови теми. Самият Берлускони дори не успя да стане председател на Сената, за което бленуваше, като се смята, че и тук влияние е имала позицията му по украинския въпрос.
(Снимки: Getty Images/Guliver)
Относно войната в Украйна Берлускони имаше амбиции да стане посредник в постигане на мир, на няколко пъти казаха негови приближени, но това така и не се случи. Никой не му възложи подобна мисия и той няма да остане в историята с това финално постижение. Но говорейки за Берлускони, мнозина тези дни си спомнят пророчеството му отпреди около осем години. Година след анексията на Крим от Москва и началото на конфликта в Донбас, Берлускони написа открито писмо, в което предупреждаваше, че изолирането на Русия от страна на Запада ще я тласне към Китай.
Тогава той препоръчваше на Запада да привлече на своя страна Русия, за да посрещнат заедно фундаментални предизвикателства, сред които едното е икономическото предизвикателство, произтичащо от възхода на някои сили в Азия, сред които и Китай. Осем години по-късно Русия и Китай са по-близки от когато и да е било, демонстрират стратегическо партньорство и мнозина западни лидери гледат вече на Пекин като на възможен посредник за постигане на мир в Украйна.
Берлускони си остава противоречива личност в италианската политика и на международната сцена.
