Фискалната и икономическата, а и цялостната ни политика са сбъркани, защото вместо да развиваме българската икономика, ние вземаме пари от някого и ги даваме на друг.
Например, вземаме от децата и ги даваме на МВР, после обратното. Или вземаме от някой друг и ги даваме на следващите.
Така икономистът и бивш вицепремиер проф. Даниела Бобева коментира в сутрешния блок на БиТиВи икономическата и фискална политика на правителството.
Въпросът е каква цел преследваме като даваме пари на дадена група от обществото или на даден сектор. Дали искаме да развиваме българската икономика или просто ги наливаме в каца без дъно, пита проф. Бобева, която е привърженик парите на държавата да отиват за развитие на икономиката и точно с такава цел да се дават на хората и отделните сектори на икономиката.
Фискът трябва да се концентрира върху една по-активна дейност, защото само с приказки не става, настоя проф. Бобева, която вярва в капацитета на българската икономика и на частния сектор, които да измъкнат страната от кризата. За целта проф. Бобева смята, че държавата трябва да развива именно българската икономика – държавна и частна – за да има пари да се развива и самата държава като наука, здравеопазване, образование, култура, социални и прочие дейности, без които съществуването на държавата е невъзможно.
Тя подчерта, че сега домакинствата реагират на кризата с коронавируса. Затова е свито потреблението на услугите и българинът не харчи толкова, за да стимулира икономиката.
По думите й, общественото внимание се насочва все повече върху това как се справяме в здравеопазването, а на икономиката, която е силно зависима от много фактори, не се обръща никакво внимание. Затова третото тримесечие имаме спад и икономиката върви надолу. Шансовете за следващото тримесечие и за възстановяване на икономиката са минимални и нереалистични, посочи проф. Бобева.
Според нея, последното тримесечие на 2020 г. ще бъде лошо. Кризата не е еднаква за всички, а в Европейския съюз държавите се справят по различен начин с проблема. Това не зависи от дълбочината на мерките, а от това кои сектори са по-засегнати и кои не, отбеляза икономистът.
„Не сме сред най-добрите, а сме някъде по средата„, категорична бе проф. Бобева и увери, че имаме висока степен на събираемост на данъците.
Според нея, обаче, увеличението на доходите и на потреблението отива в голямата си част за вносни стоки. Какво се получава на практика, обяснява проф. Бобева – правителството раздава пари, хората отиват в големите чужди вериги магазини и купуват от тях. Но тези пари не идват в българската икономика, а изтичат в чужбина, понеже чуждите вериги магазини и услуги плащат в България някакви мизерни такси, а всичко останало отива в техните страни.
Тоест, правителството взема от чужбина заеми, дава на хората пари, а тези пари отново се връщат в чужбината, откъдето сме взели и заемите. Тоест, ние връщаме на западните държави два пъти заемите. Един път като пари от стоките, които те продават тук в България, в големите вериги, и втори път ги връщаме вече като заем, който трябва да изплащаме на чуждите кредитори и то с лихвите.
Така влизаме в един омагьосан кръг. Вземаме заеми и два пъти ги връщаме на западните държави, а в българската икономика не остава почти нищо.
За да прекъснем този омагьосан кръг, проф. Бобева твърди, че е необходимо просто държавата да инвестира в българската икономика. И то кораво да инвестира, както правят в Чехия, Унгария, Полша и т.н. Защото веднъж развием ли нашата икономика – държавна и частна – вече няма да зависим толкова от западните държави. И ще развиваме нашата държава като оставяме все по-малко пари да изтичат навън.
Проблемът е, че държавата не инвестира в българската икономика, а великите сили не ни позволяват да спечелим от сътрудничество с Русия. Например, от големите енергийни проекти Балкански поток, Бургас – Александруполис, АЕЦ „Белене“, АЕЦ „Козлодуй“ и т.н.
Затова, докато не излезем от този Европейски съюз и докато не сключим съюз с Русия и Евразийския съюз ние няма да излезем никога от очертаващата се все по-дълбока криза, в която потъва България.
