Първан Симеонов: Борисов направи политическа грешка, която може да му коства…

България отблизо

Бойко Борисов винаги е подхождал в кампаниите с великодушие, даже на моменти с високомерие на човек, който е сигурен в себе си и в победата. Сега някак си, дори след победата, той не изглежда сигурен в нея. Това е ново, не го бяхме виждали толкова ядосан.

Това каза социологът Първан Симеонов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Обикновено ГЕРБ започва избори, без да прави голяма кампания. Отказва се от мащабна реклама, казва – нашите резултати говорят вместо нас, и ние няма да си играем на дребно.

Този път, обаче, още в началото те сложиха слоган, който директно посочваше противника. „Промяна на София с работа, не с думи“, което издаде, че този път те ще водят битка. И я водиха. Според мен малко са попрекалили със средствата, самите те може би го виждат в момента и това донякъде оправдава тази нервност. Но във всеки случай тази реакция е изненадваща. Борисов винаги е печелил от употребата на емоция, от това, че успява да говори като обикновените хора и да направи всички съпричастни. Някак си дозираната емоция е окей, но когато емоцията стигне до там, че да сложиш всичките си опоненти в един отбор – това е политическа грешка. Няма нищо по-опасно от това да скупчиш опонентите си заедно. Номерът е да разделяш опонентите си, а не да ги събираш. Значи, идеята да нахокаш едновременно президента, Нинова, Манолова, Слави Трифонов и Демократична България, това е прекалена емоция, това не е политически продуктивно.

Аз не знам защо премиерът си изпусна нервите. Може би причините са две. Първата е, полага му се, така да се каже. Отново победи в много трудни избори, без Цветанов, без сигурност в София, с рисков ход в Пловдив. Така че, дето се казва, полага му се, негово си е, трябва да натрие носа на опонентите. Това е разбираемо. Другото възможно обяснение е точно изпускане на нерви. Защото, пак казвам, няма как иначе да бъде обяснено това, че той вместо да разделя опонентите си, някак ги събра заедно. Предполагам, че скоро ще осъзнае, че върши политическа грешка, защото по този начин не правиш Демократична България по-близки, ако въобще това е целта. Ако целта е да върнеш в главите на хората разделението „Запад-Изток“, или както му казваме в България „ляво-дясно“, и да махнеш от главите на хората разделението „Промяната срещу статуквото“, начинът не е да наплюеш Демократична България и да им кажеш, че са деца на комунистите. Защото, ако те са деца на комунисти, те ти отвръщат, че ти си комунист. И така не ги правиш по-близки ни най-малко. Според мен това е една от малкото политически грешки на Борисов, които въобще сме виждали.

А може би, тази грешка се предопределя от решението на премиера да се кандидатира за президент?! Защото бившият президент Росен Плевнелиев намекна, че през 2021 година ще наблюдаваме генералски сблъсък – генерал срещу генерал.

Но аз не бих надценявал това изказване на Плевнелиев. Вероятно то също е емоционална политическа реч. Освен това аз бих анализирал, когато го чуя от Борисов, а не когато го чуя от Росен Плевнелиев. Президентът Плевнелиев вероятно има своите основания да говори така, но ми се струва, че в един момент това не е добра услуга за самия Бойко Борисов. Вижте, прекалено далече са още президентските избори, но както и да го гледаме, едно мерило има и то е не повече, не по-малко – личният рейтинг. В момента рейтингът на Борисов е рейтинг на човек, който се занимава с ежедневна политика, тоест умерено висок, но не блестящ. Докато рейтингът на Радев е рейтинг на човек, който досега е успял да се опази от калта на ежедневната политика, той засега пази високите нива, разбира се, има и бонус от това, че е президент. Много хора ще ми опонират и ще кажат – рейтингът беше важен например за кметските избори в София. Не е точно така, защото там един политик, който беше отстранен от калта на ежедневния политически живот, каквато е Манолова, трябваше да влезе в калта. Така неминуемо се губи рейтинг.

Обратно, ако Борисов ще се кандидатира за президент, той ще трябва да излиза от калта. А това в българския политически пейзаж е много трудна работа. Между другото един от малкото, които са успявали въобще, е самият Борисов. Той е успявал да си рестартира рейтинга назад в годините, но много назад в годините. Така че от днешна гледна точка един генералски сблъсък на президентските избори се очертава да бъде много интересен, но не виждам гаранции, че именно Борисов би го спечелил. И Борисов знае това. Не знам дали Плевнелиев го знае, но Борисов го знае.

И ако се запази разделението „промяна срещу статукво“, шансовете на премиера са почти никакви. Защото на него се залепя етикетът на статуквото, докато президентът се смята за носител на промяната.

А това няма как да не го изнервя. Но Борисов отдавна е доказал, че е готов за това. Той знае, че рано или късно, този същият народ, който много го е обичал, ще иска да го пенсионира. Борисов го знае. И аз затова се изненадвам, продължавам да мисля с изненада за речта му срещу десните.

Защото тази реч бе много лоша драматургия. Политическа грешка е да събереш противниците си. Значи, когато се замисля за тези избори, чудя се каква е причината за тази грешка и изпускане на нерви. Борисов вижда, че се развива следизборна кампания. Забелязвате ли, изданията от либералния сектор в България всеки ден излизат с разследвания как са гласували ромски секции тук и там. Всеки ден. В новата телевизия на Слави Трифонов един от първите гости, госпожа Мая Манолова, разказва същите неща. Още няколко дни ако върви този сюжет, верен или неверен, а честно казано, имам основание да мисля, че той до голяма степен е верен, за съжаление, още няколко дни ако върви този сюжет, някак си победата на изборите ще започне да изглежда като – „а бе те си откраднаха изборите“.

Тогава Манолова може да добие нов морален кредит. Нещо повече, тя тогава може да има засилката от типа – „аз се пробвах, те ми откраднаха победата и сега имам моралното основание да поискам повече“, и примерно да започне да прави движение и т.н. Както Слави Трифонов казваше, помните ли – „аз направих референдум, те ми откраднаха референдума и сега ща, не ща, ще трябва да ги бия на тяхната игра, ще трябва да правя партия“. Хората чуват и харесват такива неща. Сиреч Борисов може би си дава сметка, че победата му е пирова и затова може би си изпуска нервите. Във всеки случай, от една грешка не бива да се правят големи изводи. Аз предполагам, че и той самият ще може да коригира поведението си.

Но, несъмнено ГЕРБ вече заема едно стъпало по-надолу. ГЕРБ продължава да е очевидният победител в българския политически процес, но ерозията се усеща. Премиерът Борисов е изключително прав като определи това като нормализация. Наистина през 2015 година БСП беше абсолютно на дъното и не взе нито един кмет на областен град. Сега напротив, БСП проби. И никога не го забравяйте, БСП умишлено е оставена без пари. Законът, който беше променен на тема субсидии и отваряне на вратата широко за бизнеса, е на практика репресивна мярка към БСП, то е очевидно, пък и към другите. При това БСП успя нещо да направи, при това по един хитър начин, между другото, с освежаване, с нови лица. Неслучайно Борисов го призна. Аз не помня кой беше пръв. Нинова каза – Борисов гледа от нас.

Да, Нинова така каза. Но не съм сигурен дали не е обратното. Струва ми се, че Борисов е първият в последните години, който успяваше да надвие себе си и да се раздели дори с близки хора, за да рестартира, за да освежи. Тоест може би Нинова трябва да е благодарна на Борисов, не знам. Но във всеки случай това е новото готино в българската политика – да освежаваш. От Борис Бонев, през Пенчо Милков, през кмета на Перник – това е все един и същи процес – да идват нови, млади, свежи, усмихнати хора. Това е желанието на обществото. И в интерес на истината, тук БСП успява. Прелюбопитно е да вземеш един син град като Русе. При положение, че имаше син кордон. Там имаше кандидат на ГЕРБ, имаше Елеонора Николова, имаше силен кандидат на ВМРО – това са все дясно-център кандидати, а след това Милков ги би всичките.

Тоест текат някакви  дълбинни процеси, чрез които обществото се стреми да върви нататък, да затваря страници и да върви напред./Източник „Фокус“/

Tagged

1 thought on “Първан Симеонов: Борисов направи политическа грешка, която може да му коства…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *