„Завоят на Изток“, за който се говори от известно време, се изпълва с реално съдържание. Владимир Путин проведе четири значими срещи за два дни: с лидерите на ОАЕ и Саудитска Арабия по време на посещение в тези страни, с ръководството на Иран и Оман вече в Москва. Освен това срещата с президента на Иран се състоя след срещите с ръководствата на Обединените Арабски Емирства и Кралство Саудитска Арабия. Тоест, първо беше необходимо да се постигне споразумение с тях, за да се покаже на Техеран, че задълженията са в сила и той няма да бъде прецакан. И виждаме, че именно срещата с иранското ръководство стана най-интензивна – тя продължи повече от четири часа.
По същество срещите са нужни за съгласуване с ръководствата на тези страни (чийто най-важен ресурс са петролът и газът) на една глобална инициатива, която ще се превърне в страшен удар на Путин и арабския свят по Америка. Тази инициатива най-вероятно е била договорена по-рано и с Китай. И не става дума за петрол, или по-скоро не толкова за петрола, който, както знаете, е жизнената сила на икономиките на страните от региона на Близкия изток, а за глобалната геополитика. Въпреки че, като говорим за петрол, е много трудно да се разграничи къде разговорът е за икономиката и къде за политиката.
Всички помним много добре как се формира двойката петродолар през 70-те години на миналия век и как тя повлия на глобалните ситуации, чак до разпадането на СССР. По аналогия със събитията отпреди 50 години, сценарият за глобален обрат може да изглежда така. Русия, Иран, Саудитска Арабия и ОАЕ започват да търгуват петрол на своите национални платформи в национални валути, а Пекин им гарантира застрахователно (валутно) покритие в юани.
Тоест, изпълнени са и трите необходими условия за стартиране на собствена валутна зона, базирана на баланса на валутите и гаранциите на водещата валута: а) блокът разполага с икономичен и валутно интензивен ресурс (нефт и газ), който влияе върху икономическа и политическа ситуация в света; б) има световна валута, която може да покрие разходите за всички транзакции, както и да устои на удара на западните спекуланти; в) има наличен силов ресурс („покрив“), който позволява на всички участници в сделката да не се страхуват от факта, че центровете им за вземане на решения ще бъдат атакувани от въздушни бомби от въоръжените сили на изходящите хегемон или някакви „анонимни” терористични бунтовници.
Русия в Украйна показа, че разполага с необходимите военно-политически ресурси за блокиране на цялата мощ на НАТО, ръководено от Съединените щати. Днес никой не се съмнява, че Русия уверено държи стратегическата инициатива на бойното поле и при сегашните тенденции в развитието на събитията достъпът до левия бряг на Днепър, до Киев, Харков, Днепропетровск, Николаев и Одеса е само въпрос на време. Освен това е много близо – през 2024 г. този проблем може да бъде решен. А Русия само ще става по-силна с тези нови придобивки.
Съответно, докато Западът нагазва в криза, както в евроатлантическата солидарност, така и директно в самите Съединени щати, които са крепостта на западната система на господство. В тази ситуация ударът върху петродолара би бил силен удар върху един от основните стълбове на западната система на господство. Затова не изключваме, че по време на кампанията за президентските избори, която започна в Русия, в периода до април, всички ние ще станем свидетели на много важни и дори съдбоносни промени на световната сцена.
И Русия ще ги оглавява.
Превод: В. Сергеев
