Един украински военен от фронтовата линия разказва отрезвяващо за борбата на Украйна да се задържи на източния бряг на огромната река Днепър. Няколкостотин украински войници са се добрали дотам в рамките на контраофанзивата, започнала преди шест месеца.
Под безмилостния руски огън военнослужещият на ВСУ е прекарал няколко седмици на превзетата от руснаците лява страна на реката в рамките на опитите на украинската армия да създаде плацдарм около село Кринки, пише Би Би Си, като не назовава името му. В разказа му, изпратен чрез приложение за съобщения, се говори за взривени във водата лодки, неопитни подкрепления и усещане за изоставяне от страна на украинското командване. Той подчертава нарастващото напрежение, тъй като защитата на Украйна срещу руската инвазия наближава края на втората си година.
Украинските военни заявиха пред Би Би Си, че не коментират ситуацията в този район от съображения за сигурност.
Цитатите от съобщенията на украинския военнослужещ са изписани по-долу в курсив.
„Цялото преминаване на реката е под постоянен обстрел. Виждал съм как лодки с мои другари на борда просто изчезват във водата след обстрел и завинаги остават в река Днепър… Трябва да носим всичко със себе си – генератори, гориво и храна. Когато създаваш плацдарм, се нуждаеш по много от всичко, но за този район не са планирани доставки… Мислехме, че след като стигнем дотам, врагът ще избяга и тогава ще можем спокойно да транспортираме всичко, от което се нуждаем, но не се получи така…
Щом пристигнахме на [източния] бряг, врагът ни чакаше. Казаха ни, че силите на руснаците са били предупредени за нашия десант, така че когато стигнахме там, те знаеха точно къде да ни открият. Те хвърлиха всичко по нас – артилерия, минохвъргачки и реактивни системи за залпов огън. Мислех, че никога няма да се измъкна.“
Все пак няколкото стотин морски пехотинци успяват да се окопаят, отчасти подпомогнати от украинския артилерийски огън от по-високите, западни брегове на Днепър. Реката разделя превзетите от Русия и контролираните от Украйна части на южната Херсонска област.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски се стремеше да разкаже за тази офанзива, представяйки я като начало на нещо по-голямо. Генералният щаб на Украйна съобщи в ежедневната си сводка в неделя, че силите му поддържат позициите си на източния бряг на Днепър и нанасят „поражения в тила на противника“.
Разказът на този войник обаче разкрива разногласията между украинското правителство и неговите генерали относно състоянието на войната.
През ноември главнокомандващият на Украйна генерал Валерий Залужни заяви пред списание „Иконъмист“, че „подобно на Първата световна война сме достигнали ниво на технологиите, което ни поставя в патова ситуация“.
Кабинетът на президента Зеленски бързо упрекна генерала за коментарите му, отричайки, че на бойното поле има безизходица.
„Всеки ден седяхме в гората под обстрел. Бяхме се озовали в капан – всички пътища и пътеки са осеяни с мини. Руснаците не могат да контролират всичко и ние го използваме. Но техните дронове постоянно бръмчат във въздуха, готови да нанесат удар при най-малкото движение… Снабдяването беше най-слабото звено. Руснаците наблюдаваха снабдителните ни линии, така че стана по-трудно – имаше дори липса на питейна вода, въпреки доставките с лодки и дронове… Плащахме за голяма част от екипировката си сами – купувахме генератори, зарядни устройства и топли дрехи. Сега, когато настъпват студовете, нещата само ще се влошават – реалната ситуация се потулва, така че никой няма да промени нищо. Никой не знае какви са целите. Мнозина смятат, че командването просто ни е изоставило. Момчетата мислят, че присъствието ни е имало повече политическо, отколкото военно значение. Но ние просто си вършехме работата и не се занимавахме със стратегия“.
Няма съмнение, че това форсиране на реката е принудило част от руските сили да се пренасочат от други части на фронтовата линия, като например силно защитените им позиции в района на Запорожие, където Киев се надяваше, че ще има пробив по-рано.
Но разказът на украинския войник продължава:
„В повечето случаи загубите ни бяха грешки – някой не е скочил достатъчно бързо в този окоп; друг се е скрил лошо. Ако някой не се е укрил, веднага го обстрелват отвсякъде… Но благодарение на нашите медици, ако успеем да закараме ранен войник – той ще бъде спасен. Те са титани, богове. Но не можем да измъкнем телата на падналите. Просто е твърде опасно…
Както всяка друга част от фронтовата линия, и тази операция се превърна в битка на изтощение. Докато Русия попълва редиците си с наборни войници и помилвани затворници, Украйна се бори да намери необходимата й жива сила. Неотдавнашно разследване на Би Би Си установи, че от началото на пълномащабната инвазия на Русия близо 20 000 мъже са избягали от Украйна, за да избегнат наборната служба.
„Тук трябваше да бъдат пратени няколко бригади, а не отделни роти – просто нямаме достатъчно хора… Сред нас има много млади момчета. Нуждаем се от хора, но от обучени военни, а не от новаците, които имаме там сега. Има момчета, които са прекарали само три седмици в обучение и са успели да стрелят само няколко пъти. Това е пълен ад. Преди една година не бих казал това, но сега, извинявайте, вече не мога… Всички, които искаха да станат доброволци, дойдоха отдавна – сега е твърде трудно да изкушиш хората с пари. В момента при нас идват онези, които не са успели да избегнат наборната служба. Ще се изсмеете, но някои от нашите морски пехотинци дори не могат да плуват“.
Село Кринки е превърнато в развалини. Моментите на облекчение, когато преди година бяха освободени град Херсон и обширни части от Харковска област, все още не са повторени. Вместо това победите на Украйна се изразяват в малки парчета опустошена и изоставена земя. Това затруднява политическата реторика на президента Зеленски за необходимостта от дългосрочна подкрепа от страна на Запада.
„Измъкнах се от страхотията на предната линия, след като получих контузия от една мина, но един от другарите ми не успя – от него беше останала само каската му… Имам чувството, че съм се измъкнал от ада, но момчетата, които ни замениха последния път, попаднаха в още по-голям ад от нас… Но предстои следващата ротация. Не след дълго ще трябва да прекося реката отново, а не се знае дали ще успея под непрекъснатия руски огън“, пише украинският войник, цитиран от Би Би Си.
Източник: dnes.dir.bg
