Дори да не искаме, трябва да признаем, че отношението на Източна Европа към войната в Украйна започва да се обръща в полза на Русия или поне да се отдалечава от подкрепата за Киев. Това пише в свой материал авторът Джонатан Саксти в британското издание „Дейли Експрес“.
Може да изглежда невероятно, но когато надникнем зад завесата в нагласите и тенденциите сред населението на държавите от бившата сфера на влияние ва Русия и някои изумителни истини излизат наяве.
Едно проучване на Евробарометър през 2022 г. вече установи, че в Централна и Източна Европа общото съгласие за подкрепа за санкции срещу Русия варира от високи стойности от 57% в Полша и 55% в Естония до 35% в Словакия, 30% в Унгария и нищожните 20% в България (https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/2693).
Междувременно данните от словашката неправителствена организация GLOBSEC миналата година показаха, че докато крехки мнозинства от хората в Чехия, Естония, Литва и Полша биха искали техните страни да бъдат част от „Запада“, то в България, Унгария, Латвия, Румъния и Словакия на такова мнение са доста под половината от населението.
Съвсем скорошно проучване в Чешката република показа, че 48% от чехите са „несигурни“, „дезинформирани“, или „силно проруски“ настроени, що се отнася до възгледите им за войната в Украйна. Още по-поразително е, че проучване на агенциите MNFORCE и Seesame и Словашката академия на науките установи, че повече от половината словаци приветстват евентуална победа на Русия.
Словакия е особено забележителна като пример, тъй като на предстоящите избори в тази страна може да се появи по-проруска коалиция.
Политикът, който има голяма вероятност отново да стане премиер на Словакия, Роберт Фицо, каза, че ще „спре доставките на оръжия за Украйна“.
Междувременно преди седмица, в драматичен обрат на събитията, Полша – най-големият регионален съюзник на Украйна – заяви, че вече не доставя оръжия на своя съсед, като сега се фокусира върху собствената си защита. Предисторията на това е спорът за зърното, както и предстоящите избори през октомври, където консервативната националистическа партия „Право и справедливост“ може да се съюзи с още по-евроскептичната и консервативна „Конфедерация“, а подкрепата на Конфедерацията за Киев е въпрос на дебат.
Що се отнася до зърното, Унгария, Полша и Словакия забраняват вноса на украински селскостопански продукти, като Украйна отнесе спора до Световната търговска организация (СТО). Хърватия също потвърди, че спира вноса на зърно от Украйна.
Това идва, след като ЕС преодоля опасенията на източноевропейските държави и прекрати предишната частична забрана за внос на зърно от Украйна, която позволи на България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия да забранят вътрешните продажби на украинско зърно, като същевременно разрешават транзита за износ другаде.
Без съмнение правителствата в Полша и Словакия имат едно наум заради предстоящите в двете страни избори, на фона на опасенията, че фермерите – основни групи избиратели за управляващите партии в двете страни – могат да бъдат засегнати. От своя страна ЕС се доверява на добрата воля на Украйна и приема, че изкривяванията на пазара са приключили.
Въпреки това, когато дори министърът на земеделието на Полша предупреждава, че земеделието на Украйна представлява „заплаха“ за фермерите в ЕС, шансовете Украйна да се присъедини към блока изглеждат още по-далечни. Може би след изборния ден Полша и Словакия ще последват примера на България и ще премахнат забраната, за да свалят цените на храните. Но дотогава щетите може да са нанесени.
Разбира се, Полша сама по себе си няма да се обърне към Русия. Но когато най-големият регионален съюзник на Украйна води огромен спор с Киев, това едва ли предвещава добро за последния, което предизвиква тревога и в Брюксел, и във Вашингтон, защото може би подкрепата започва да намалява.
Това, което също е поразително в последните констатации, е, че проруските симпатии не се появяват само в страните от Югоизточна Европа – православни християни и традиционно по-симпатизиращи на Русия, включително Сърбия (която е извън ЕС) – но и в исторически католическите западнославянски страни, като Чехия и Словакия. И може би Хърватия, с хърватския президент Зоран Миланович, който преди това критикуваше западните нации за доставките на Украйна. И това е, преди да стигнем до близката Унгария.
Струва си да припомним, че културната Желязна завеса разделя ЕС и Европа между либералния Запад и консервативния Изток.
Колкото и да изглежда трудно да се приеме на Запад, за мнозина в Централна и Източна Европа Москва представлява опора срещу това, което мнозина виждат като безбожен и самоуверен западен свят. За добро или лошо, това ни информира за отношението към войната.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
