72-ма затворника са успели да избягат през последните 5 години през оградата на родните пандизи.
Повечето бягства са грижливо скрити от обществеността и медиите, а официално се знае за не повече от десет случая. гражданите дори не са били уведомени – знаят се не повече от десетина случая.
Бегълците не са безобидни. Те са имали присъди за убийства, изнасилвания, кражби, блудства, грабежи, продажба на наркотици, измами на възрастни хора, контрабанда и нанесени средни и тежки телесни повреди. Министерството на правосъдието обаче не разгласява случаите и крие имената на духналите от пандиза с абсурдния аргумент, че затворниците преди това не били подписали документ, в който дават съгласие личните им данни да бъдат огласявани публично!
Пълно безумие! По кой начин ще бъдат евентуално открити, след като обществеността не знае за тях?
В момента те са сред нас. Вършат отново престъпления. Не е ли редно да знаем кои са, за да можем поне от тях да се опазим?
„Няма писмено съгласие на лицата за предоставяне на исканата информация“, казва шефът на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към правосъдното министерство Васил Миладинов на въпроси на журналисти.
Е, хубава работа!
Докато траят делата всички медии разполагат със снимките, биографиите и всички данни за престъпниците, но след като влязат в пандиза, те внезапно се оказват закриляни повече и от абонат на „топлофикация“, или клиент на НАП.
Защо Министерството, начело с Цецка Цачева се е загрижило толкова много за правата на престъпниците, които на всичкото отгоре са избягали от затвора?
От ГДИН се оправдават, че бягствата всъщност били отклонения и са станали предимно от затворнически общежития от открит тип. Там имало смекчен надзор, а осъдените работели на външни неохраняеми обекти. Някои се отклонявали от обектите и забравяли да се върнат. И така изчезвали с години, а повечето още ги търсят. Ако изобщо ги търсят.
Наскоро откриха един „отклонил“ се дядо – убиец, който бе хванат случайно, тъй като се разболя тежко и отиде на лекар.
Адвокат Александър Кашъмов от „Програма достъп до информация“ заяви, че законът в този случай не важи и че всички случаи на бягства от затвора са публични, затова няма никаква причина имената на изчезналите да бъдат пазени в тайна. В случая е по-голям обществения интерес да бъдат върнати в килиите, отколкото опазването на някакви си данни. Той даже иронично допълни: „Може би, когато влизат в затвора, осъдените трябва да бъдат молени на колене да дадат предварително писмено съгласие да бъдат огласени имената им, когато избягат? Това не е ли абсурд?“
Абсурд е, разбира се!
Но по-голям е абсурдът, че Цецка Цачева мълчи.
Вместо да поиска да бъде приета промяна в Закона за личните данни при лица лишени от свобода и така да развърже ръцете на тези, които ги издирват /ако изобщо ги издирват/, тя стои в кабинета си и дори при риска да я замерят с криви краставици, пази тайната за избягалите затворници.
И то не защото й пука дали ще им излязат личните данни или не, а защото грижливо крие, че по време на управлението на любимата й Партия са избягали 72 престъпници, че са сред нас, че вършат нови престъпления, че затворите са като разградени кошари и не само няма правосъдие, но и осъдените бягат, когато си поискат.
Лъжите и лицемерието в държавата са достигнали върха!
А точно правосъдният министър участва активно в тях и ги замазва.
Да си имаме държавата, да си имаме министрите!
Автор Станислава Славова, istinata.net
НЕ СЪМ ФЕН НА ЦЕЦКА, НО МИСЛЯ ЧЕ НЕ Е РЕДНО ДА Я ОБВИНЯВАТ ЗА БЯГСТВА ОТ ЗАТВОРИТЕ ПРЕДИ НЕЙНИЯТ МАНДАТ. ВИЖ, ЗА ПРОВАЛА НА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР СИ ГО ЗАСЛУЖАВА , МИЛАТА НИ МАЙКА НА НАЦИЯТА. УВЛЯКОХ СЕ, АМИ ЗНАЧИ И МОЯ МАЙКА !!! НЕ, БЛАГОДАРЯ МНОГО !