– На 19-ти февруари отбелязахме 151 години от обесването на Васил Левски. Какви мисли ти идват, когато гледаш кадри от официалните отбелязвания на тази годишнина?
– Повечето от тези, които ходят на официалните паметници и слагат венци, или поставят портрета на Левски зад бюрото си – първо, те не са запомнили, че „ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя – губя само мене си“. За тях важи по-скоро – ако спечеля, печеля само за себе си, ако загубя – губи целия народ! Още първата им стъпка е грешна и оттам-нататък сме на грешния път, дори и да направят някоя правилна крачка, вече са избрали грешния път. Като ученик съм виждал пред паметника на ген. Иван Винаров в Плевен, как една баба се изправи с едно букетче, каза стихче, поднесе цветята и продължи – така го разбирам, това за мен е истинското.
– Според теб актуално ли звучи с днешна дата обръщението на Апостола към българите: „Народе????“
– То няма вече народ като едно време, когато хората ги обединяваше един общ морален кодекс, който спазваха всички, а днес се погрижиха да нямаме такъв. Да не говорим и за защитата на културата, каквато трябва да има във всяка една държава. Ние приемаме всичко от чуждите култури и така си изгубихме идентичността. Осемдесет процента от държавата ръси гьобеци и като чуе зурна подскача на масите, а едно време, като са чуели зурна и са се криели по къщите, защото разбирали, че башибозука иде! Това малко хора го знаят, иначе нямаше така да подскачат на масите и да се радват на тези ритми. Имам приятели турци и цигани, които обаче не са такива маниаци на тази музика, която за мен е агресия върху духа.
– А не звучат ли много съвременно и думите на Левски, че „българинът иска свободата, но я приема само, ако му я поднесеш вкъщи на тепсия?“
– Да, важат си много. Най-любимо ми е оправданието – „то тука си е така“, а може и да не е така, да не е толкова неприятно, а да е хубаво. От нас си зависи, но трябва работа и осъзнаване, колко осъзнатост трябва… Гледам всякакви историци, които говорят много за дати и събития – Левски тук така направил, на тази дата така и се питам – като го знаеш, разбираш ли го защо? Това го казах и миналата година, на срещи с деца в училищата – „деца, представяте ли си какво е да ви преследва цялата държава, да ви кърви раната, да сте гладни, уморени, предадени и всички ви гонят, за да ви убият, докато преминавате пеша от Свищов до Пловдив през зимата. Рискувате си живота, за да стигнете до една кръчма, където да убедите едни хора, които са донякъде богати, също да си рискуват живота и да си загубят богатствата – и да успеете да го направите!“ Това прави от обикновения човек велик – това е велик дух, а ние не смеем даже в един филм да сме в образа на Левски, за да не кажел някой нещо, или да не би да не сме достатъчно добри като артисти, не смеем да се направим на него, камо ли да живеем като него в реалния живот!
– Какви позитиви и какви негативи ти донесе ролята на Апостола на свободата?
– Позитиви – всякакви, негативи – само това, че ме накара още повече да се замисля над много неща и така става по-тежко ежедневието. Като не се замисляш и толкова по-леко минаваш и може би това е правилното, за да оцелееш в днешно време. Умният човек се научава да слуша дълго, затова и Омировата „Илиада“ е дълго произведение, явно хората тогава са били умни и са умеели да слушат.
– Съгласен ли си с режисьора на „Дякон Левски“ Максим Генчев, че у нас има много хора, които са против това да се правят филми за националните ни герои, като Ботев и Левски?
– Съгласен съм с него за много неща и с много не съм съгласен, но той е личност и си има неговите плюсове и минуси, както всеки от нас. Лично аз и много други хора от Максим Генчев сме видели само добро и понеже го познавам, този образ, който е изграден за него е неадекватен – той е изключително умен и добър човек и вярва в нещата, които прави. Може не всички винаги да са съгласни с него, но целите са му чисти, няма лоши помисли. Надявам се, вярвам, че някога и в политиката на НФЦ ще има държавен репертоар и всяка година ще има честване и филм за някой от националните ни герои, или по произведение на наш автор.
– Какво мислиш за промените в учебниците по история, за които се заговори отново покрай опасенията, че ще махнат „Аз съм българче“, както преди се обсъждаше замяната на „турско робство“ със „съжителство“ и „владичество“?
– Мен ме е яд, както за културната стратегия на държавата, така и за това, че няма обща политика поне в един план за 30 години напред. Със същата сила това важи и за Министерството на образованието – такъв хаос цари и там, в жертва на който пада обществото! Не може да правиш децата зомбита и да ги учиш, че само това е истина, друга няма и така да им убиеш чувството за анализ. Цялата история им е представена в най-скучен вариант, така че да си кажат, че в тези съвременни условия това не им трябва. Да не говорим, че Министерството на културата и на образованието трябва да са под една шапка, те са свързани и трябва да са с обща стратегия. Относно т. нар. съжителство – тогава е имало зверства и убийства по всички закони на войната и робията, като разбира се са използвали ситуацията българите да им работят и да докарват позитиви за турската империя. То си е било робство, не може да се каже, че не сме били роби. Много слушам за всякакви глупости, които се правят – срещу българите се извършва геноцид, вкл. в болничните заведения като дажби за храна, както и над децата ни, които биват убивани по улиците и пътищата, заради беззаконието, което цари. Всичко това си е като робство, както преди толкова народ са били избити на улиците без съд и присъда, така и днес, но по друг начин убиват – много често робът не знае, че е роб! Също така, не може чрез екрана да пропагандираш толкова насилие и наркотици!
– Според теб, как би реагирал Левски на това, което се случва в държавата ни днес и действията на политиците ни?
– Не знам как би реагирал, но нямаше да е добре за много хора, въпреки че днес не е лесно да знаеш кой е врагът, защото в момента враг сме си самите ние. Ту ни поробва една държава, ту друга – отвсякъде получаваме удари, но наистина ние нямаме нужда от врагове, защото сами се съсипваме.
Източник: Труд
