– ПП преядоха с власт. Те посмяха да вземат повече, отколкото им се полага. Властта обаче е болест и води до неочаквани ефекти, като повръщане например.
– Левицата има голям успех в столицата, но 50% не са ляв, а протестен вот.
– Сглобката се крепи на това, че победата не е победа
– Скандалът предстои в началото на годината, кризата – преди евроизборите.
– Доган иска българин начело на партия, която винаги е била отчетливо оцветена етнически, а сега може да я оглави българин.
– Ако Пеевски успее да обедини турците и да привлече българи, би било ценно за страната ни постижение.
– Доган създаде нова класа. Това, което предстои на Пеевски, е да съедини тази нова класа с българска подобна класа.
– Много е глупаво, когато закони се правят за една личност, какво остава за Конституция.
– Г-н Райчев, позволете да цитирам една Ваша теза – правителството „Денков-Габриел“ ще оцелее, докато има война. Някои се надяват, че войната свършва, други обаче твърдят, че тя сега започва и чертаят мрачни перспективи за Европа, за България. Кога според Вас ще видим края на войната? И докато чакаме, все така ли ще работи правителство – под напрежение, със скандали между партньорите и вотове на недоверие от опозицията?
– Има всички индикации, че войната започва да свършва, но това може да продължи дълго. Причината не е, че САЩ или Западът ще намалят помощта си за Киев. Не е свързана с финанси или с оръжия. Причината е, че Украйна започва да страда прекалено много, жертвите станаха много.
Това започва да се осъзнава от мнозина. Със сигурност – от Русия. Ако погледнем тона на тяхната пропагандна машина, той започва да съдържа елементи на тържество, дори на злорадство. Долавя се увереност, че са победители.
Това означава, че във връзка с изборите в Украйна през март 2024-а, може да допуснем, че Зеленски ще бъде накаран да смени политиката си и да я насочи към някакъв вид преговори. Той бе склонен да пристъпи към тях в началото на войната, но видяхме как го отказаха, главно Борис Джонсън.
Ако това стане сега, възникват две възможности и тук трябва да припомня идеите на Хенри Кисинджър.
Кисинджър винаги си е представял мира между НАТО и Русия като мир, основан на междинни територии – Финландия, Австрия, Югославия и др. Двете страни почти никъде не са допирали освен в Германия, която беше разделена на две. Той смята, че междинни страни като Украйна ще създадат баланс между двете сили. Сега обаче Кисинджър смени мнението си и казва, че е по-разумно Украйна да бъде приета в НАТО и като аргументация предлага необичаен аргумент: че на самата Русия това ще донесе повече стабилност. Ако Украйна не е в НАТО, тя със сигурност ще бъде реваншистки настроена, перманентно ще възникват дребни провокации. Докато в НАТО ще бъде подчинена на централно командване и ще бъде по-кротка. Това не е демагогия, а опит да се намери изход от много сложна ситуация. Въпросът е дали Русия ще приеме този вариант. Ако Русия приеме, получи териториални придобивки, които са по-скоро въпрос на политическа гордост, отколкото на желание да има нови територии, това е някаква основа за мир.
– А другата война? На изток…
– Да погледнем и другата война. Арабските държави много ръмжат, но никой не възнамерява да хапе – не защото ги е страх от Израел, а защото изглежда „Хамас“ са прекалили. Ако Израел не извърши нещо брутално – те се стараят, но войната си е война, ако не се случи нещо чудовищно, арабските страни като че ли са склонни да изтърпят операцията на Израел да унищожи „Хамас“. Ако Израел се съгласи на концепцията за две държави, те са склонни да признаят Израел, което е главното искане на Тел Авив.
Накратко, анализът показва, че и в двете ключови за света и за България точки, има перспектива за мир. Това е далеч по-важно от нашите дребни вътрешни дрязги.
Но ако отпаднат тези два напрягащи фактора, ще отпаднат две неща едновременно. Първо – необходимостта от изкуствени сглобки. Второ – едно дълбоко противоречие, което има в нашата политика, а то е следното: логиката на нещата е, че ако си от Израел, трябва да си от Русия и ако си от Украйна, трябва да си от Палестина. Както виждате обаче те се кръстосват: западната политика в момента е да си от Израел, но от Украйна. И обратното – противниците са от палестинците и от руснаците. Това е дълбоко противоречиво и води до шизофренни резултати. Една нормализация ще нормализира и мисленето ни, и вътрешно-политическото положение. Защото тази сглобка от нищо друго не е мотивирана. Това, разбира се, е и изискване на нашите съюзници. Противниците на правителството обикновено казват, че е условие на американското посолство. Това е изискване на НАТО – в тази ситуация България да бъде консолидирана и като прифронтова държава да стои в нормално състояние. В изискването няма нищо неестествено, то е правилно.
Самият Израел беше в това положение – избори след избори, взаимна ненавист, но след като почна войната състави своя сглобка и тя управлява Израел.
– Вътрешни или външни причини провокират раздорите, шума, високия тон, ултиматумите в сглобката, които продължават и след местните избори?
– Раздорите идват от друго и тук трябва да направя комплимент на Христо Иванов. Преди около година, виждайки че няма друг изход от ситуацията в България освен изкуствено единство, той предложи техническо правителство, съставено от парламента. С това се постига следното: от ръцете на президента то преминава в ръцете на парламента – служебно, техническо по своя замисъл, без ярки политически лица. Тази идея беше правилната идея. Тя започна да се обсъжда и в хода на обсъждането ПП се навряха във властта, но ДБ – не. Обръщам внимание, че ДБ внимателно заобиколи властта. Те даже искаха нула министри, но накрая ги насилиха да сложат един и те номинираха министър на правосъдието. Тоест, ДБ максимално се въздържа, а ПП максимално нахлу, като един от лидерите на ПП стана дори вицепремиер и министър на финансите.
Заради това са дрязгите. Борисов, който напълно се въздържа и даде като гаранция ротационен вицепремиер, през цялото време казва: вижте какви мошеници и гадове са на власт. По този начин той си пази електората, поддържа едно ръмжащо състояние и трябва да го прави, защото в противен случай ще започне да трупа негативи.
Христо Иванов избегна негативите донякъде – не може да избегне всички. Борисов ги избегна, ДПС също не трупа негативи, а всички негативи отиват в ПП.
Това се случи, защото ПП преядоха с власт. Те посмяха да вземат повече, отколкото им се полага. Властта обаче е болест и води до неочаквани ефекти, като повръщане например.
ПП стигнаха до абсурдното поведение да отговарят за всичко без да могат да прокарват закони без чужда подкрепа. За всичко тичат първо при Христо Иванов, после при Борисов и после при Пеевски. Това не им предвещава нищо хубаво.
– Но ПП успяха да спечелят кмет в две големи общини – София и Варна. Тоест, доверието към преялите с власт не ерозира толкова, колкото се очакваше.
– Без София, защото София е особен случай, те имат 160 000 гласа в страната. Ако извадим и Варна, нищо няма да остане.
В София спечелиха трудно, да не кажа по милост. Във Варна бяха в положението на Ваня Григорова – случи им се да символизират протестния вот. Иван Портних много дълго беше кмет, фокусираше върху себе си силни негативни настроения. Ако „Възраждане“ бяха срещу него, и „Възраждане“ щяха да спечелят. Битката във Варна беше кой да е втори, както и в София.
Варненският случай беше протестен вот. Все едно да кажем, че левицата има огромен успех в София. Нищо подобно. Левицата има голям успех в столицата, но 50% не са ляв, а протестен вот.
ПП и ДБ, и особено ПП, плащат огромна цена и не зная как ще излязат на следващите избори. Не искам никого да плаша, но няма да е добре.
– Борисов каза, че ГЕРБ ще продължи да подкрепя правителството заради евроатлантизма и напрежението в света, но начерта червени линии – бюджетът и корупцията.
– Това е вид пропаганда.
– Очевидно е обаче, че финансовият министър Асен Василев е обект на много остри атаки, а правилото е, че падне ли финансовият министър, пада и правителството. Върви ли се наистина към разглобка?
– Трудно е да се каже. Ще се осъществи, когато стане възможно.
Представете си, че сте на мястото на Борисов и на ГЕРБ. Предизвиквате нови избори веднага и, между другото, и двете партии ще въздъхнат с облекчение. Но резултатите ще бъдат познатите 25%, 17%, 15%, 11%,11%, ИТН примерно – 5%. С кого ще стане сглобка? Пак със същите.
– С други думи, ако има разглобка, пак ще стане същата сглобка?
– Дори ДПС да нарасне много, Борисов трябва да каже, че ще управлява с ДПС, а това не може да стане по много причини. Тогава с кого? С „Възраждане“? Не става. С БСП? Първо е малка, второ – пак не става. С ИТН е по-възможно, но са малки и тяхната подкрепа не стига.
С други думи, сглобката се крепи на това, че победата не е победа.
Бавят и гледат какво ще стане.
– Възможно ли е ново правителство в рамките на сегашния парламент?
– Може. Но не ми се вярва.
Разправия ще има – ще се искат повече министри, ще се искат смени. Скандалът предстои в началото на годината.
Трябва да гледаме календара. Следващото неизбежно събитие са изборите за Европейски парламент през юни 2024-а. В тяхното навечерие ще стане криза и това съвпада с ротацията.
– Везните се накланят към предсрочни парламентарни избори заедно с европейските или непосредствено след тях?
– Истината е, че и политическите сили не знаят. Чакат. Чакат да видят ще се сменят ли настроенията, ще излезе ли нова сила. Например, никой не можеше да предвиди, че „Възраждане“ ще престане да расте. Но това е нов факт.
Трябва да видим потенциално новата лява партия, която се очерта, ще я има ли, няма ли.
Във всеки случай бъдещо парламентарно мнозинство никой няма да има. Така ще трябва да живеем.
– А ще я има ли тази лява партия според Вас? От какво зависи реализацията на такъв проект?
– Зависи първо от това дали ще влезе във война с БСП. Ако успеят да не воюват, което не е невъзможно, перспективите са по-добри.
– Ако бъде подписано коалиционно споразумение, ще изчезне ли напрежението във властта?
– Донякъде ще го намали.
– Важни процеси текат в ДПС. Вашият прочит на завръщането на Доган като оперативен лидер, макар и временно?
– Доган се завръща, за да се опита да наложи Пеевски като лидер на партията. Много хора коментират процесите, но мнозина пропускат главния факт. Главният факт е, че той иска българин начело на партия, която винаги е била отчетливо оцветена етнически, а сега може да я оглави българин.
Това съдържа два аспекта.
Първият – поредният опит на Доган да се отърве от турско влияние. Република Турция многократно е правила опити да доминира ДПС. Случаят с Лютви Местан беше най-отчетливият.
Дали Доган ще успее, не мога да кажа, но със сигурност се стреми.
Вторият, по-важен аспект, е, че иска да сложи българин начело и се стреми да направи българо-турска партия. Той не крие това, той го манифестира. Ако успее да направи българо-турска партия, тя ще бъде силна.
Условно ДПС е с 300 000 души електорат. Ако успее да добави 100-150 000 българи, това вече е друга реалност. Това ще е огромна партия, с размерите едва ли не на ГЕРБ.
Ако Доган успее да даде българо-турски характер на партията, това би било изключително хубаво нещо за България. Ако Пеевски успее да обедини турците и да привлече българи, би било ценно за страната ни постижение. Но дали е възможно да се случат тези неща, не знам.
– Може ли от ДПС да тръгне нови визия за България? Самият Доган е говорил и за рестарт на демократичния модел.
– Не сме сигурни какво точно ще прави. Със сигурност ще бъде дясно-либерална и бизнес ориентирана партия. Гигантският успех на Доган се дължи най-вече на правилния залог. Той заложи на това от турското население от селяни да отгледа бизнес елит, даде им да се развиват. Оттам излязоха десетки едри бизнесмени и хиляди дребни и средни бизнесмени. Доган създаде нова класа. Това, което предстои на Пеевски, е да съедини тази нова класа с българска подобна класа. Пак казвам – дали е възможно не знам, но ако го направят, ДПС ще бъде могъщ и наистина незаобиколим фактор. Тънка е работата.
– Все по-отчетливо се говори за нов международен ред, основан на разделението на света на клъстери или макрорегиони. Къде ще бъде мястото на България, ако се стигне до реализацията на този проект/план/сценарий? Към макрорегион, доминиран от Русия, Турция, Европа?
– Ние сме на границата между Изтока и Запада. За щастие, от западната страна. За щастие, го казвам от свое име. Ако Западът не претърпи стратегическо поражение, а не виждам такова, ние ще бъдем най-вероятно границата на Запада.
Много приказват, че Америка залязва. Америка наистина е в тежка вътрешна криза. Но залезът на цивилизацията не е зададен от това каква политика води. Залезът на цивилизацията става, когато тя престане да създава новото. Когато видя китайците да създават нещо ново, а не да прилагат вече добре измислени неща, тогава ще мислим и този вариант.
– Дали клъстерното разделение на света и геополитическите трусове имат някаква връзка с процесите, които наблюдаваме в ДПС?
– При ДПС виждам ясен и странен начин да бягат от Турция, като се прилепват към Америка. Те използват ситуацията на базово ръмжене, която се е образувала между САЩ и Турция. Залепвайки се за Америка, Доган осигурява независимост от Турция. Това е особена хитрост, която прилага.
– Правителството и президентът вече се сблъскаха за ДАНС и за смяната на нейния председател. Риск за държавата ли е междуинституционалната война и как да се прекъсне ескалиращото напрежение?
– Няма напрежение. ПП много настояват за тази смяна, бягайки от историята с техния министър на електронното управление, който обвини собственото си ръководство в чудовищно престъпление. Това наблюдаваме – те се мъчат да подменят тази тема с темата за ДАНС. Другите, които виждат как те искат да избягат, ги въртят на шиш. Дълго ще ги въртят. Партиите няма да се съгласят на компромис и ще ги принудят да се примирят.
– Според Вас страхува ли се президентът, че могат да бъдат приети промените, които да му отнемат сериозните правомощия за служебно управление?
– Ще бъде голяма глупост да направят това. Служебните кабинети са механизъм, който добре е сработвал в България. Най-вероятно предложенията ще дойдат до вариант, който предвижда парламентът да работи по време на служебните кабинети. Това също не ми се вижда много разумно, но ПП ужасно много искат да отнемат част от правомощията на Радев и като гледам ще успеят.
Много е глупаво, когато закони се правят за една личност, какво остава за Конституция. България вече се е парила от това. Ще припомня – ограниченията за българския президент са 40-годишна възраст, роден в България и да е живял тук 183 дни през всяка от последните пет години.
Това не са идеи, а трима души, които са описани в тези условия. Едното описва Андрей Луканов, който не е роден в България. Изискването за възрастта е Константин Тренчев, който нямаше 40-години, когато се приемаше Конституцията. Третото е Симеон Сакскобургготски. И трите струваха на България доста турбуленции.
– На фона на войните европейските избори биха могли да конструират една друга Европа, един различен Европейски съюз. Ще се задвижат ли тогава плановете, които можем да обобщим като „Европа на две скорости“? Какво ще е бъдещето на анонсираните като стратегически за България цели приемане в Шенген и еврозоната?
– Това са две различни цели. Еврозоната е важна стратегическа цел. Шенген не ни трябва. Шенген ще покани тук миграционна вълна, която в момента ни заобикаля. С членството в Шенген България не печели нищо, а губи много.
Нещата не стоят така с еврото. Еврото е много, много важно.
Европа вече е на две скорости. Ако България е към еврото, ще бъде в Европа. Ние сме периферна страна – не толкова малка по размери, но малка като икономика.
Колкото до бъдещи разпадни процеси в Европа, такива има. Но предполагам, че на тези избори ПЕС и ЕНП ще успеят да бъдат 50 на сто. Ако е така, ще се запази сегашният предвидим механизъм на разпределение на властта и управление.
Ако надделеят привържениците на Льо Пен във Франция или „Алтернатива за Германия“ в Германия, това ще е принципно нова ситуация. Какво ще стане, е трудно да се каже още отсега.
