Президентските избори в Турция са битка за връщане на Анкара в евроатлантическата орбита. Икономиката на Европа губи своята конкурентоспособност, отказвайки се от руските енергийни суровини, казва анализаторът Боян Чуков, пише Марица бг.
– Г-н Чуков, как оценявате шансовете в Турция да продължи ерата Ердоган и след изборите на 14 май?
– В никакъв случай не считам, че Ердоган е обречен и със сигурност ще загуби изборите, както масово се твърди в западните медии. Турският президент е доказал, че е истински борец и бегач на дълги разстояния. По време на своето управление Ердоган преобрази невероятно много страната.
Турция се превърна в регионален фактор още преди десетина години. Днес с Анкара се съобразяват всички основни глобални суперсили като САЩ, Русия и Китай.
Ердоган възстанови по безапелационен начин голяма част от суверенитета на нашата югоизточна съседка.
Турският президент се е подготвил старателно да не загуби предстоящия вот. Дали ще успее, ще видим най-вероятно на 28 май, когато е вторият тур. Не вярвам, че още на 14 май, когато е първият тур, ще има окончателно избран президент.
Трябва да имаме предвид, че твърдо срещу оставането на власт на Ердоган са САЩ и останалите държави, които плътно се въртят в американската геостратегическа орбита.
Либералните глобалисти ненавиждат Ердоган и ще направят всичко възможно, включително и с познатите изпитани технологии, наречени regime change (смяна на режима), той да бъде отстранен от поста държавен глава. Турският вътрешен министър Сюлейман Сойлу постоянно говори за външна намеса в електоралния процес в Турция. И тя е от страна на САЩ.
– Защо е по-вероятно двубоят Ердоган-Кълъчдароглу да се реши на балотаж?
– Турската опозиция разполага с мощна външна подкрепа в лицето на колективния Запад. Мрежите на Сорос в Турция са активирани да работят за противниците на Ердоган.
Турската опозиция се яви на президентските избори обединена. Въпреки че реално се създаде цветен миш-маш от най-различни в идеологически план политически субекти, събрани от общия лозунг „Всички до един срещу Ердоган“.
Опозицията умело използва определената умора на турското общество от дългогодишното сегашно управление. В полза на изборния успех на Ердоган не са тенденциите в турската икономика, която буксува. Инфлацията в страната е много висока.
Турската лира постоянно се обезценява. Доходите на населението падат. Но къде в Европа населението увеличава своето благосъстояние? Безработицата расте повсеместно, в това число и в Турция.
Основният конкурент на сегашния турски президент е Кемал Кълъчдароглу, лидер на Републиканската народна партия. Той непрестанно пуска в публичното пространство видео материали от своята кухня и обяснява на турците колко са се повишили цените на хранителните продукти.
Икономическата ситуация в Турция се усложни значително след силното земетресение в началото на годината, когато загинаха много хора сред многобройните развалини на жилищни сгради и къщи. Отново се пускат най-различни зловредни слухове за Ердоган.
Например, че неговият дядо по бащина линия е бил командир на гръцки партизани, които са се сражавали преди години срещу турската власт.
Спекулира се и със здравословното състояние на Ердоган. Особено след като му прилоша в ефир по време на предизборно интервю по една от големите турски телевизии.
– Ердоган е привърженик на икономически мегапроекти, но мнозина смятат, че турската икономика е балон, чието пукане е въпрос на време?
– Така е. Ердоган в икономически план действа мащабно. Неговите проекти в турската икономика и инфраструктура са впечатляващи.
Строят се зрелищни мостове и тунели, въвежда се в експлоатация атомна централа, започна проектиране с реална перспектива за производство на военен самолет пето поколение, Турция се превръща в хъб за енергийни доставки на Европа и т. н.
Страната изгради модерен ВПК. Не може се отрече, че Ердоган действа с огромен размах и понякога надценява реалния икономически потенциал на Турция.
Що се касае до това, че „турската икономика е балон“, то бих искал да я сравним с тази на много други европейски държави. Например с гръцката, италианската, испанската, белгийската.
За нашата да не говорим. Въобще на фона на икономическата рецесия в цял свят турската икономика не изглежда по-драстично провалена от тази на много други държави. Икономиката на ЕС стагнира, а някой се е загрижил предизборно за турската икономика.
Рисковете за турската икономика са същите, които важат за останалите икономики в Европа, независимо дали страната е в ЕС, или извън него. Турция получи сериозна многомилиардна доларова финансова помощ от Саудитска Арабия и ОАЕ.
Русия инвестира 22 млрд. долара в строежа на турската АЕЦ „Аккую“. Нейното атомно гориво ще бъде за сметка на „Росатом“.
Турците ще изплащат АЕЦ „Аккую“ на руснаците 25 години, като предварително са фиксирани цените на тока, който ще произвежда.
Турция като регионален газов хъб ще печели от транзитни такси, както и от продажби на руски и азерски природен газ на Европа.
Най-големите китайски инвестиции на Балканите са в Турция. В този списък България е на предпоследно място. След нас са само хърватите.
Турция остава важен търговски партньор на ЕС и тя е преди Норвегия, Япония, Южна Корея и Индия. Турската икономика определено не цъфти, но не е и на смъртен одър.
– Кой е „по-удобният“ турски президент от гледна точка на интересите на България и Европа?
– Правилният отговор зависи от избраната гледна точка. При победа на досегашния президент Турция ще запази своята политика на укрепване на националния суверенитет. Идеологията за Ердоган е вторична.
Това е причината преди време той да се раздели окончателно със своите близки колеги Ахмет Давутоглу, Абдуллах Гюл, Али Бабаджан и други, които са ориентирани на Запад.
След 2016 г. Ердоган зае позиции, близки до патриотичния кемализъм с евразийски оттенък и подкрепи многополюсния свят.
Някои го наричат даже „зелен кемалист“. Кемал Кълъчдароглу също има претенции да бъде последовател на Кемал Ататюрк.
Лидерът на Републиканската народна партия е с евроатлантическа ценностна система и като социалдемократ е класически неотроцкист.
По-ясно казано, идейно стои близо до Демократическата партия на САЩ.
Реално битката на президентските избори в Турция представлява битка за връщане на Анкара в евроатлантическата орбита.
Така, както ставаше след всеки военен преврат, етикетиран в пропаганден план, като завръщане към наследството на Ататюрк.
В действителност завръщането бе в служба на Pax Americana.
Процесът на суверенизиране на Турция активира глобалните либерални медии да дамгосват Ердоган като „диктатор“, „ислямист“, „тиранин“, „авторитарист“ и други подобни.
Не че той е икона на демокрацията и няма в какво да бъде упрекван. Има много неща, несъвместими с демокрацията, такава, каквато я описват на студентите.
Като го сравнявам с Макрон, чиято полиция години наред пребива, чупи ръце и крака, вади очи и арестува протестиращите французи, дълбоко се замислям.
– Как евентуална смяна на върха в Анкара ще се отрази на отношенията с Русия и на евентуално посредничество при мирни преговори в конфликта с Украйна?
– При загуба на Ердоган Турция ще се завърти плътно в евроатлантическата геополитическа орбита. Ще загуби сегашната самостоятелност.
Ако сегашната опозиция начело с Кемал Кълъчдароглу вземе властта, за да излезе от икономическата криза, ще започне да взема заеми от МВФ, а въпросната международна институция дава пари, но заедно с тях поставя и политически условия.
Ще се повтори историята, която се случваше след всеки военен преврат в Турция. Тя ставаше една контролирана отвън държава.
С Кълъчдароглу Турция ще загуби своята посредническа позиция между Москва и Киев, която <210> носи в глобален план имиджови дивиденти на миротворец, а също и конкретни икономически изгоди – така необходими в този момент на Анкара.
При победа на Кълъчдароглу ще се влошат трайно турско-китайските отношения. Анкара ще стане послушна евроатлантическа държава и отново ще започне да буни китайските уйгури в Синдзян.
Нещо, което наблюдавахме перманентно преди 10-15 години. Кълъчдароглу огласи план за връщането в родината на милионите сирийските бежанци в Турция, който ще реализира, ако спечели изборите.
– Колко сериозен е рискът да ни залее бежанска вълна от сирийци, които не искат да се върнат по домовете си?
– При победа на Кълъчдароглу наистина има реална опасност да имаме проблеми с вълна от бежанци, но не само сирийци.
При промяна на властта в Анкара ще се промени тежестта на кюрдския фактор в региона. Да не забравяме, че Пентагонът в недалечното минало представи на света картата на майор Питърс за прекрояване на Близкия изток.
Американските геостратези планираха появата на Велик Кюрдистан и разпад на териториалната цялост на Турция.
Подобни промени са свързани с въоръжени сблъсъци, появата на бежански потоци и сериозни катаклизми от всякакъв вид в регион, който е относително близо до България.
Перспективата за едно подобно развитие на ситуацията в Близкия изток няма как да ни радва. В интерес на истината не можем да отречем позитивната роля на Ердоган при спирането на потока от сирийски, афганистански и други бежанци към България и неговото пренасочване. Това е неоспорим факт.
– Да обърнем поглед към войната в Украйна. Ще падне ли Бахмут? Ще има ли украинска контраофанзива срещу Русия и до каква промяна във военната ситуация може да доведе тя?
– Това дали ще падне, или не Артьомовск (Бахмут) от стратегическа военна точка не е от особено значение. Градът е малък и има само символично значение за Киев и Москва. Но медийната пропаганда и интерпретация на събитията около него превърнаха Бахмут в световен медиен хит.
За украинската контраофанзива военните експерти, в зависимост от пропагандната им насоченост, защитават диаметрално различни позиции. Смятам, че украинската контраофанзива, за която няма яснота дали е започнала, вече се задъхва. И няма реални перспективи да постигне някакъв съществен успех.
След миналогодишните септемврийски успехи на ВСУ ген. Марк Мили, председател на Обединения комитет на началниците на щабовете на ВС на САЩ, призова президента Володимир Зеленски да започне преговори с Москва, докато не се е затворил „прозорецът на възможностите“. Киев пропусна този шанс и в момента няма никаква надежда за някакъв съществен военен успех на украинската армия срещу руснаците.
– Какъв е реалистичният сценарий за конфликта? Задават ли се мирни преговори за Украйна тази година? Има ли приемлив вариант за двете страни, или конфликтът ще се превърне в дългосрочен и тлеещ?
– Засега не се виждат мирни преговори и прекратяване на сраженията. Нещо по-лошо. Много експерти очакват официално включване на полската армия на страната на ВСУ. Неофициално Полша отдавна участва във войната срещу Русия.
В редовете на ВСУ се увеличава броят не само на чуждите наемници, но и на офицерите и военнослужещите от страните на НАТО, които постепенно вземат в свои ръце управлението на бойното поле.
Засега конфликтът се оформя като дългосрочен, но не затихва, а се разгаря все по- отчетливо. Вече е пределно ясно, че се сражават два проекта за бъдещето на света – либералният и консервативният.
В пропаганден план едната страна ги определя като „демократичен“ и „авторитарен“. Другата страна ги определя като битка между „доброто“ и „злото“.
В крайна сметка, битката е екзистенциална и това е основната причина в обозримо бъдеще да нямаме надежда за възстановяване на мира.
По-лошо, виждаме как географските измерения на същия този екзистенциален конфликт, засега само на украинска територия, се разпространят в Азиатско-тихоокеанския регион, в Кавказ, Близкия изток, Африка, Средна Азия, Индийско-тихоокеанския регион и даже на Американския континент.
НАТО тези дни откри свой офис в Токио. Този факт не ни ли безпокои? Колкото и парадоксално да ни се струва, руските ядрени торпеда „Посейдон“ вече са на бойно дежурство около американските крайбрежия. Не съм оптимист.
– Доколко Европа елиминира зависимостта си от руските изкопаеми горива? Кой е реалистичният срок това да се случи?
– Европа може на практика много бързо да елиминира тотално своята зависимост от руските енергийни суровини. Но паралелно с това ще елиминира основното качество на своето промишлено производство, а то е конкурентоспособността.
Вижда се, че европейската промишленост, капитали и кадри бягат от Стария континент и търсят благоприятна среда за развитие в Америка, Азия и Австралия.
Германия се разделя с евтините руски енергийни суровини, но се разделя и със своята конкурентоспособна индустрия. Мощни фирми като BASF закриват свои заводи в Германия и ги откриват отново в Китай и САЩ.
– Държавите от БРИКС твърдят, че интересът към тяхната група расте с бързи темпове на фона и на войната в Украйна. Може ли този съюз да стане контрамодел на Г-7 и Запада?
– Ние като страна членка на ЕС и НАТО сме свикнали да мислим европоцентрично. И да виждаме света само в неговото евроатлантическо измерение.
А то е само около 15-20 процента от света, в който живеем. БРИКС надмина Г-7 по общ БВП (покупателна способност).
Класическите наднационални институции като МВФ и СБ губят своята привлекателност. Паралелно на тях се изграждат международни финансови институции от страните членки на БРИКС. Светът излиза постепенно от глобалната доларова матрица.
Процес, който унищожава безвъзвратно американското финансово доминиране в света. Все повече държави правят своите взаимни разплащания в национални валути и избягват американския долар.
Новопоявилата се електронна валута е също начин за обезсилването на американската парична единица. Тенденцията е необратима.
Глобалният Юг се еманципира ежедневно, обединява се и се бори все по-успешно срещу остатъците на еднополюсния свят, който практически вече не съществува. Пред вратите на БРИКС се оформи значителна опашка. 19 държави чакат да бъдат приети в организацията.
Шанхайска организация за сигурност вече можем да сравняваме, макар и плахо, с НАТО. Ключовата бързоразвиваща се държава в света през следващите 30 години ще бъде Индия. А тя надмина съвсем наскоро Китай по население и членува както в БРИКС, така и в ШОС.
Визитка
Инж. Боян Чуков е експерт по борбата с тероризма. Бивш дипломат. Завършва специалност „Радио и телевизия“ в Техническия университет в София. Специализира в Института за политически науки, Париж. В периода от 1988 до 1992 г. завежда консулския отдел в посолството на България в Мадрид. Външнополитически съветник и съветник по националната сигурност в правителството на Тройната коалиция (2008-2009). Има над 500 публикации на международни теми. Владее френски, испански, руски, гръцки и английски език.
Източник БЛИЦ
