София няма настроение за шампанско.
Васил Терзиев спечели толкова трудно, че загубата на Ваня Григорова изглежда като победа.
Никой не вярваше, че кандидатът на ПП-ДБ може да загуби.
Никой не вярваше, че червеният кандидат може да спечели.
Тези нагласи, доминиращи на старта на кампанията, подхлъзнаха и щаба на крехкия с днешна дата победител, на когото се наложи да изчака преброяването и на последните гласове.
Преднина от 4536 гласа в град с над един милион избиратели не е повод за празнуване, а за размисъл.
Изборът в София до голяма степен бе (пред)решен от вътрешно-политическия и от геополитическия контекст. Оттам нататък на ход бяха кандидатите.
Че Терзиев ще бъде кандидатът на ПП-ДБ за столичен кмет, се разбра още в „оня запис“, когато Кирил Петков го съобщи на актива. Дискусии нямаше.
След като кандидатурата му стана факт, атаката по линия на неговото родословие бе много плътна. Защо бе издигнат млад предприемач с толкова близки връзки с бившата Държавна сигурност остава загадка и до днес. Да речем обаче, че 34 години след промяната темата е загубила част от своята актуалност, а избирателите гледат историята на кандидата, а не тази на чичо му, майка му, баща му…
Да, и точно от историята на кандидатите започва проблемът, който доведе до инфарктния балотаж.
Почти до самия старт на кампанията Терзиев загряваше край терена в очакване на ГЕРБ-ерския избор. След като Борисов посочи Антон Хекимян, той вече можеше да си позволи дори небрежно да подтичва на място.
На електората бе представен един готин boy, чийто герой може да се впише в различни ленти. Визуалната агитация – плакати, билбордове и т.н. – беше ефектна – усмихнат мъж, чиито милиони се оглеждат в изправената стойка, не в костюма или вратовръзката. Вратовръзка, впрочем, нямаше, което отдалечи Терзиев от типичния десен политик. Кандидатът намигна наляво.
От ляво обаче дойде изненада.
Докато Терзиев заговаряше Хекимян (това ясно се видя в общия дебат), пренебрегвайки всички останали, Ваня Григорова тичаше маратон с темпо на спринтьор.
За този факт кандидатът на ПП-ДБ-СС, неговият щаб и пиари, прогледнаха твърде късно. Първият тур вече предстоеше.
Срещу готин boy се изправи жена, вдъхновена сякаш от Ерин Брокович.
Защо Григорова стопи и преднината, и илюзиите за лесна победа на нейния опонент?
Да се върнем към историята. Кампанията на Терзиев изгради дистанция между него и избирателите. Кампанията на Григорова – близост.
Тя успя да се саморазкаже, той – не.
Най-точно казано, Григорова успя да се самоизрази чрез кампанията – като идеология, възгледи, приоритети, начин на мислене, философия.
Тя тръгна с манифест (неслучайна препратка към класиците), който „разказа“ как изглежда българската столица през 2023 година.
Ето как: „Днешна София е столица на шокиращите неравенства. За последните десет години разликата между доходите на най-богатите и най-бедните се е увеличила почти двойно. Затворени добре поддържани комплекси съжителстват със занемарени и презастроени квартали. Лъскави и добре оборудвани частни болници се конкурират с изнемогващи и разпадащи се общински здравни заведения. „Системата“ от елитни и неелитни училища произвежда елитни и неелитни деца. (…) Причината за тези контрасти е, че градът се управлява не като политическа демокрация, а като пазарна диктатура.“
Да, днешна София е много различна от 90-те, когато нейните площади бяха залети от първата вълна на промяната.
Приоритетите й бяха много ясни. Ето част от тях:
– Децентрализация при планирането и разпределянето на финансовите средства, предназначени за районите.
– Структура на бюджетните разходи, която да увеличи драстично дела на парите за здравеопазване, образование, спорт и социални дейности.
– Спиране на приватизацията на общинска собственост и управление на основните комунални услуги от общински дружества и предприятия.
– Инвестиционна политика, подчинена на две основни цели – изграждане на детски градини и съживяване на кварталите от периферията.
Да, това, което предлагаше Григорова, можеше наистина да разглоби модела от последните десетилетия.
Тя върна лявото към неговия класически вариант и заговори по теми, които доскоро сякаш бяха забранени, бяха ерес в доминирано от либералната идеология общество. Претендентката наруши неолибералните табута и хвърли предизвикателство към неолибералното ляво, чийто представител, изглежда, е Васил Терзиев. Казвам „изглежда“, тъй като неговото самоизразяване, надявам се, предстои.
Но и дотук е ясно: Васил Терзиев бе кандидатът, който е успял при глобализацията, Григорова – въпреки глобализацията.
Реториката, която използва Ваня Григорова, години наред беше игнорирана, подигравана, и сега тази реторика заяви желание за реванш. Изтикана извън публичното, тя по естествен начин привлече внимание.
Григорова слезе от плакатите и говореше свободно, при което предизвикваше полемика.
С необходимостта от обществени тоалетни в София или с примера „Троян“ тя попадна под обстрел в социалните медии, хейтеха я, но тя спечели от споровете. Нищо не спечелиха тези, които я осмиваха.
Ваня Григорова изглеждаше като self-made, но зад ефектната, стилна и ясно насочена кампания личеше много труд.
Лошата новина от вота в София е крайно ниската избирателна активност, която е резултат от разочарование, от цялостната институционална и обществена разруха, от недоверието, че гражданският избор ще бъде отчетен така, както е подаден.
Той не успя да вдигне вълна, защото нямаше темпо.
На нея не й достигна време.
Добра новина е, че политическият разговор се структурира по нов начин, като надскача клишетата и митовете от последните години, а Ваня Григорова се превръща в лидер на обществено мнение. Най-малко на обществено мнение.
Автор Таня Джоева, Епицентър
