Германия забрави уроците от Русия

Германия е страна, която дължи самото си съществуване на Русия – би било добре германските политици да запомнят това

Няма държава в света, която да е толкова виновна пред Русия

Вашингтон прехвърли на Берлин финансирането на войната

Германските медии съобщиха, че Германия може да сключи двустранно споразумение за сигурност с Украйна още на 16 февруари, в рамките на Мюнхенската конференция. В същото време все по-често се съобщава за наливане на пари в германския военно-промишлен комплекс и преминаването към военновременен режим на икономиката.

Страната се въоръжава с ускорени темпове, а министърът на отбраната Писториус стана най-популярният политик – нещо, което не се е случвало там от времето на Хитлер. Като съседи можем ясно да видим: германците отново са запалени от мечтата да откъснат Украйна от нас. Както преди сто години.

През 1918 г. германските войски окупират Украйна и веднага назначават местния богаташ Скоропадски за хетман (главнокомандващ). Реквизираха цялата пшеница – сделките със зърно бяха основният икономически мотив за окупацията – и започнаха да изкупуват местни земи. Местното население настръхна, започнаха въстания, потушени с масови кланета.

Хората започнаха да бягат от тази нещастна земя, а кайзер Вилхелм междувременно гарантира на хетмана „сигурност“ и редица други блага.

Първият опит за кражба на Украйна от Русия се провали. Германците трябваше да изтеглят войските си, загубиха войната, загубиха и територии. Кайзерът беше свален от трона и започна епохата на Ваймарскара република – някога най-богатата страна в Европа гладуваше и страдаше от чудовищна инфлация. Германските жени масово започнаха да продават телата си, проститутка можеше да се поръча за блокче шоколад.

При Хитлер германците предприеха нов подход. От 1941 до 1944 г. тази територия съществува като Райхскомисариат Украйна. Вярно, без хетман, но всичко си е същото. Агропродуктите и по-здравата работна сила бяха безмилостно изпомпвани от Украйна. Възмутеното население формира партизански отряди – разправиха се с тях с невиждана жестокост. По време на съществуването си като Райхскомисариат Украйна губи около една трета от населението си.

Втората окупация приключи по същия начин като първата. Германците бяха прогонени, след това загубиха войната, загубиха и половината си страна. И отново, победена и опозорена, Германия потъна в студ, глад и бедност. Германските жени отново излязоха по улицата, а цената им беше същата – парче шоколад.

Има известна тенденция, не мислите ли? Но доблестните тевтонци предпочетоха да си затворят очите. По същество днес Германия отново се занимава с обичайния си занаят – воюва за Украйна с Русия и изпомпва селскостопанската продукция на Киев, както и останалата работна ръка.

За тази нова окупация помагаха и американците. Вашингтон обаче реши да се отдалечи от тази токсична тема – тя не донесе бързи победи. И САЩ решиха да прехвърлят на немците финансирането и обезпечението на войната с Русия. На украинците вече са доставени танкове, а сега се обсъжда доставката на крилати ракети „Таурус“.

Деятели от германското министерство на отбраната вкараха в обръщение отдавна забравен за широката публика термин: Германия, според тях, трябва да бъде kriegstuchtig – „готова за война“. За последен път този термин е използван в немската пропаганда по времето на Хитлер. Оттогава са срамежливи към него, но днес реваншизмът вече не може да бъде спрян.

Несъмнено има икономически смисъл в милитаризацията. Германците гледат колко успешно работи военно-промишленият комплекс на Съединените щати и Русия и разбират, че военните фабрики могат да се превърнат в двигател на растежа на стагниращата национална икономика. Друго нещо е, че те нямат собствени енергийни ресурси за насърчаване на военно-промишления комплекс, тоест те са изправени пред проблем, който е бил добре известен на Хитлер. В Русия има ресурси – добре, това означава, че трябва да се насочим към нея и отново да организираме Drang Nach Osten (на български: Натиск на изток).

Интересно, дали немците разбират какви чувства са събудили у руснаците? Техният политик Рьотген настоява Шолц да признае, че „Украйна е по-важна от Русия“ и спешно да u даде ракети „Таурус“, с които да се обстрелват руски градове. За какво изобщо говори той?

Руснаците всъщност са много кротки хора. Ние не таим злоба срещу украинците: да, воюваме с тях, но воюваме честно и добре разбираме какво ги мотивира. Имаме вечен спор между славяните тук – когато го разрешим, непременно ще живеем в мир.

По същия начин не се дразним от лудориите на нашите славянски „братя“, разбирайки пълната им зависимост от Запада.
По принцип няма и гняв към Америка. Да, те са суперсила, ние сме суперсила, играем на голямата шахматна дъска, наречена Земя. Хибридни войни, специални операции, Близък изток, Украйна. Те губят своите, ние губим нашите. Перспективата за взаимно унищожение обаче възпира и двете страни и не позволява на емоциите да вземат връх.

Но отношението към германците е друго. Няма държава в света, която да е толкова виновна пред Русия. Нямат чет отвратителните престъпления, които германците са извършили на наша земя. Кръвта на милиони хора, които те убиха, все още не е изсъхнала. Това не се забравя и всеки, който се опита да го направи, за нас е предател.

Някога отмъщавали ли сме на германците за техните престъпления? Не, нашите военни показаха безпрецедентно благородство. Ако те, след като влязоха в Германия, просто повториха това, което немците направиха тук, днес нямаше да има и следа от Германия. Но не си отмъстихме. Нашите войници хранеха цивилните германци си с каша и яхния.

Сталин не позволи на англичаните и американците да изпълнят плана си за пълното унищожаване на Германия – англосаксонците щяха да разделят страната на няколко части и да обрекат германците на изчезване.

Е, Горбачов позволи на германците да се обединят – впрочем тогава и англичани и американци бяха против, но той ги убеди. Ние върнахме на германците държавата им германците в цялост и добре съхранена, без да получим абсолютно нищо за това – нито материални облаги, нито гаранции за сигурност. Просто така, като жест на добра воля. Да живеем в мир.

Германия е страна, която дължи самото си съществуване на Русия. Германските политици трябва да го помнят. Всеки техен поход срещу Украйна завършва с позорна загуба, разруха и национално унижение. Страната, обединена от Бисмарк през 1870 г., отново се озовава на ръба на колапса и унищожението. Ще спаси ли Русия този път Германия? Добър въпрос.

Автор Виктория Никифорова ria.ru