В зоната за специалната операция се случи дългоочаквано събитие: селището Маринка, което се намира непосредствено до Донецк, беше освободено. Маринка е не само значителна укрепена зона на ВСУ, но и точка, след превземането на която руските войски имат нови перспективи.
Руските войски са поели пълен контрол над град Маринка, югозападно от Донецк, съобщи министърът на отбраната Сергей Шойгу на президента Владимир Путин. Според Шойгу превземането на града ще намали възможностите на ВСУ и ще позволи на руските военни по-ефективно да защитават Донецк. „Важното е, че доста значително изместихме артилерийската работа от Донецк по-на запад“, каза той.
От центъра на Донецк до Маринка са приблизително 20 км. Градът, в който до 2014 г. живееха около 10 хиляди души, след това остана в Украйна, а няколкото опита за освобождаването му от силите на донецката милиция през 2015-2016 г. се провалиха. През всичките тези девет години ВСУ я укрепваха с всички налични средства и я укрепваха до пълна крепост, в която буквално всяко мазе беше превърнато в укрепен район. В резултат на това стана възможно да се съобщи за пълното освобождаване на Маринка едва след заемането на последните две къщи на улица “Иван Франко” в северозападната част на селището.
Подготвихме се основно за това събитие. В 150-та Идрицко-Берлинска дивизия на щурмовите части бяха дадени копия на Знамето на победата и им бяха назначени „своите Егоров и Кантария“ – по двама на взвод, тъй като никой не знаеше точно коя сграда ще бъде последната и коя част в крайна сметка ще издигне победното знаме. Вече имаше няколко фалстарта, но след това знамената бяха издигани върху руините на големи сгради. И сега Маринка е официално освободена и като територия, и като символ.
Украинските войски се оттеглиха на запад към Георгиевка и постепенно започват да я укрепват. Следва Курахово, което също е укрепено селище, но не толкова силно, колкото Маринка. Курахово винаги е било тилова и щабна база на ВСУ, а сега набързо се опитват да го превърнат в позиция на първа линия.
В същото време ВСУ очакваха руските войски да настъпят в тази посока. Но руските въоръжени сили промениха плана си и сега се упражнява натиск на юг от Маринка, където се намира украинският укрепен район в село Победа. Малко по-рано руските въоръжени сили освободиха така наречения Питомник, друг укрепен район, принадлежащ към Маринската отбранителна зона.
В същото време се водят боеве в индустриалната зона на Новомихайловка, населено място на юг към Угледар. Там се простира верига от малки селища, които на места се сливат. Тази верига до Константиновка покрива както Угледар, така и целия фланг на украинската групировка, участвала преди това в опита за „контранастъпление“. А това е съвсем друга част от линията на бойно съприкосновение.
С други думи, освобождението на Маринка отдавна е престанало да бъде локален епизод от заемането на един-единствен град. В допълнение към факта, че Маринка просто съдържа големи щурмови сили, които могат да бъдат използвани другаде, това е един вид ключ, който може да отвори движение на кръстовището на две групировки на ВСУ.
И Новомихайловка сега постепенно се превръща в много гореща позиция. Интензивността на артилерийския обстрел там сега е приблизително равна на това, което се случва в Авдеевка. В същото време доставките на подкрепления и бронирана техника за ВСУ там вече са сериозно ограничени. Ако руските части успеят да окупират Победа, тогава Новомихайловка ще бъде полуобкръжена. Сега руските въоръжени сили атакуват Богдановка от три страни, основните сблъсъци се водят в малка индустриална зона, също укрепена през последните години. Но в Новомихайловка чисто физическият мащаб е значително по-малък, отколкото в Авдеевка или Маринка.
В същото време събитията западно от Артьомовск се развиват много активно. През последните две седмици руските въоръжени сили успяха да заемат редица опорни точки, горски насаждения и отделни позиции. В резултат на това фронтът напредна значително чак до Богдановка.
Сега ситуацията около това село е скрита от „мъглата на войната“, но има доказателства, че десантчици и морски пехотинци са успели да влязат в Богдановка. Възможен е контрол над около една трета от населеното място, но като цяло Богдановка все още е в сивата зона.
Богдановка е директен път до Часов Яр, въпреки че не изглежда очевидно на картата. Факт е, че маршрутът от Хромово до Часов Яр по права линия е пресечен терен с хълмове и дерета. В такава ситуация пътеката през равното и продълговато село изглежда хем по-перспективна, хем, така да се каже, по-спокойна. След това първите линии на украинските позиции започват при канала Северски Донец – Донбас.
Позицията на ВСУ в района на руините на Клещеевка също изглежда безнадеждна. Почти всички ключови височини около селото, с изключение на една, са под контрола на руските въоръжени сили. Няма смисъл да се заемат самите руини, които лежат в низините. Просто ВСУ ли постепенно започват да отстъпват на запад и там няма повече укрепени позиции или големи населени места. Тоест остава тънка линия, зад която има оперативно пространство от няколко десетки километра.
Врагът се придържа към всяка позиция. Наскоро ВСУ се опитаха да контраатакуват Хромово, но безуспешно. ВСУ се опитват да стабилизират ситуацията на отделен участък от линията на съприкосновение чрез въртене на резервите. В резултат на това, а също и поради промени в метеорологичните условия, боевете замряха в Купянско направление. В Киев все още смятат, че това е основното направление за потенциална атака на руските въоръжени сили и изпращат там всички възможни подкрепления. В Авдеевка не идва нищо ново, но самото естество на укрепленията позволява на ВСУ там засега да държат някои позиции. Частите се изтеглят от Запорожко направление, тоест от зоната на бившето „контранастъпление“.
Така освобождаването на Маринка е не само специално символично събитие за жителите на Донецк. Ликвидирането на такава голяма отбранителна линия на ВСУ за пореден път променя конфигурацията на линията на съприкосновение. В новинарските емисии започват да се появяват нови географски имена, фронтът се отдалечава все повече от старата линия на контакт. Но най-важното: появяват се нови бойни и оперативно-тактически способности.
Не е изненадващо, че поради редица обективни обстоятелства след такива успешни операции настъплението на въоръжените сили на Руската федерация спира. Не трябва да очаквате лавинообразни пробиви, скокове на десетки километри. Това е възможно, но не и сега, когато предишната отбранителна линия на врага все още остава. В основните участъци от линията на съприкосновение тази отбранителна система на ВСУ остава непроменена. И операции като освобождаването на Маринка и потенциалното освобождаване на Авдеевка разрушават тази система и създават дупки в нея, които ВСУ никога няма да могат да закърпят.
Стратегията на Киев е да създаде нови рубежи, отново базирани на относително големи населени центрове. Това ще бъде акцентът през зимата. Ако им позволим да успеят. И ако не рухнат след няколко месеца от липса на оръжие и боеприпаси.
Превод: В. Сергеев
