Президентът върна номинацията на Иван Гешев и не подписа указ за неговото назначаване първия път, но в това няма нищо извънредно от юридическа гледна точка – конституцията и правилата за избор го допускат като част от процедурата и всички го очакваха, каза юристът Марин Киров.
На Румен Радев се натрапи изборът, който месеци наред се натрапваше на ВСС и на гражданите – да избере между гласа на улицата (а на улицата протестира една партийна общност) и гласа на институциите, гилдията, експертите.
Радев избра частично „улицата“, но трябва да е наясно, че допусна да създаде две гледни точки, два прочита на ситуацията и да задълбочи пропастта на разделението между магистратите. Въпреки всичко към момента процедурата протича според конституцията и Закона за съдебната власт, няма извънредна ситуация. .
Президентът има правомощие да иска от Конституционния съд тълкуване на конституцията и по това няма спор. Друг е въпросът какво се твърди в момента, за да се легитимира тази теза – че има неяснота в основния закон, че трябва да се започне нова процедура, с нови кандидати. Без всякаква опора в конституцията и правото въобще се обяснява, че има неяснота в основния закон по отношение на това как се процедира, ако президентът не подпише указа за избрания главен прокурор.
И само да отворим скоба – правилата за избор са одобрени от ЕК и са част от отбелязания напредък и са основа за отпадане на мониторинга.
За да не се спекулира, че законът бил едва ли не виновен. Ако президентът не подпише указа, то процедурата се връща във ВСС на етап предложение на същия кандидат и гласуване, както се и случи. Ако бъде предложен и прегласуван същият кандидат, то тогава президентът не може да откаже подписване на указ. Ако не бъде предложен повторно, едва тогава се пристъпва към изцяло нова процедура.
Така че президентът на първо място вече е длъжен да подпише указа след повторното избиране и едва след това, ако на някого от неговия екип не му е ясна конституцията, може да иска тълкуване. А дали Конституционният съд би допуснал подобно искане, е съвсем друг въпрос.
Продължават да се наблюдават същите сценарии като преди това – да се внушава, че има нещо нередно в процедурата и да се зове президента за намеса и нещо повече – намеса отвъд процедурата, намеса, свързана с това да поведе протестиращите кръгове в битка срещу правилата.
През цялото време акцент се поставя върху протестите срещу номинацията и избора на Иван Гешев, но те не са спонтанни граждански протести, те са очаквани, политически и организирани. Протестира партийната общност на Христо Иванов, неговият електорат, поддръжници, симпатизанти в НПО сектора, хора от неговия приятелски кръг.
Протестите са оглавени от хора, част от които сами признаха, че преди да заемат ръководни позиции в съдебната система, са се срещали с „лошите“, вероятно с цел подкрепа. И на фона на всичко това исканията на протеста от самото начало са странни – оттегляне на кандидата, за бламиране от президента и сериозни реформи! Всъщност протестите имаха и друга цел и именно тя бе постигната – да бъде въвлечен и президентът в политическа игра. Проблем няма в единната номинация, има проблем в една партия и няколко НПО-та, които скандират с искания те да номинират кандидати. Няма как зависими от частно или чуждо финансиране хора да заместват институциите. Имаме един кандидат, но подкрепен от цялата прокурорска колегия, избрана от редиците на прокурори и следователи пряко и избрана от НС с високо мнозинство, избран от целия състав на ВСС с 20 гласа. Процедурата за избор на главен прокурор е експертна процедура, а не политическо и НПО състезание.
Дотук добре.
Думи, думи и само думи.
Само един въпрос от нас.
В коя държава в избора участва само един човек и поне от приличие няма никаква алтернатива?
Колкото до избора на президента, той спазва закона.
Но искането на „улицата“ съвпада с мечтите му за справедливост в България!
