След Кардам, който сложил край на политическата криза през осми век, на българския престол се възкачил Крум. Той полага основите на династия, която е управлявала българската държава през Средновековието и същевременно неговото управление го превръща в европейски идеал за държавник.
По този повод Мишел дьо Монтен пише:
„В тази държава думите означаващи лъжа, предателство, измяна, недобросъвестност, скъперничество, завист, клевета, са непознати“
През първите 6 години от своето управление Крум насочил своите усилия за обединение на българите и превръщането на България в социално справедлива държава. Това според Паисий той постигнал, „като през тези 6 години от царуването си се занимавал само с вътрешните наредби на царството си“
Обединяването на българите Крум извършил с добре планирани военни кампании. Според Паисий „той най–напред съградил Търново, три крепости между реката Янтра, и тук поставил царския престол“. През 805г той не просто разбил аварите, „а помогнал на панонските българи да се освободят от франките и аварите, с които имали непрестанни боеве“. За това свидетелства отново Паисий.
Логичното продължение било да превземе Сердика и така практически да завърши обединението на всички българи – Дунавските дошли с Аспарух, тези в Панония и тези от Карвунската земя, наричана още долната земя Охридска.
В тази нова ситуация – обединена България – Крум изобщо не е протакал изпълнението на дълга си като владетел. Оповестил на всички свои поданици законите, които ще регламентират техния живот, в това число и на българите, дошли от Аварския хаганат, за които говори Лексиконът на Свидас:
„А той като чул думите им, свикал всички българи и им заповядал, като издал следните закони: Ако някой обвини другиго, да не бъде слушан, преди да бъде вързан и разпитан. И ако се окаже, че той клевети и лъже, да бъде убит. Не се позволява да се дава храна на онзи, който краде. Или ако някой би се осмелил да направи това, имотите му да бъдат отнети. Заповядал също да се строшават краката на крадците и всички лозя да се изкоренят. На всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде (достатъчно) задоволен, за да не изпадне пак в нужда, или пък който не е постъпил така, да му бъдат отнети имотите”.
Няма сведения за друго законодателство в Европа от този период, което до такава степен да гарантира човешкото съществуване. Но това не се случва и в последващите епохи. Няма подобен пример и днес. Звучи наистина странно, че заможният е длъжен да помогне на просяка. Дали този закон е бил реалност или легенда? Тъй като дълги години нас ни учеха, че богатият човек е изедник, че той винаги е лош, може би за това не обръщахме внимание на текст от Стратегикона на Кекавмен:
„Във всичко се застъпват за нуждаещия се. И наистина богатият е бог за бедния, понеже го облагодетелства. За това и българите наричат имотния – богат, което значи богоподобен”.
Крумовата държава не само гарантира реда в обществото, но и възможността за просперитет на всяка личност. Не на същото мнение е академичното издание „История на България“. Според изводите, направени в него, Крумовите закони са имали за цел да регулират и ускорят процесите, водещи до поставянето на обеднелите и лишени от земя и средства за производство селяни под покровителството и властта на издигащите се едри земевладелци. Според изводите в академичното издание победоносните войни на северозапад, разширението към Средец и югозападните земи на полуострова, победата през 811г. и последвалите военни действия в Тракия довели до обогатяването на владетеля и на неговите първи помощници. Същевременно според академичното издание, войните, водени от Крум почти през цялото време на неговото управление, утежнявали положението на селячеството – по един или друг начин то загубвало правото си на собственост върху своята земя, принуждавало се да се подчини на едрите земевладелци и да обработва тяхната земя вече като прикрепено към нея население.
Сведенията на средновековните извори и твърденията, изказани в академичното издание, мисля, че се различават и това е очевидно.
От позицията си на владетел на обединена, могъща и социално справедлива България, която станала незаобиколим политически фактор в Европа, логично сключил мир и със западния цар Карл Велики. За този мирен договор пише и Паисий.
Крум създава доктрината „България“:
– Обединение на българите, заселили се в Централна и Югоизточна Европа в единна държава;
– Създаване на социално справедливо държавно устройство, което гарантира необходимата грижа за всеки български поданик;
– Превръщането на България в основна геополитическа сила на европейския континент.
При Крум и неговият брат Омуртаг на практика е извършено обединение на почти всички територии в Централна и Югоизточна Европа населени с българи. България постига най-големия си разцвет като геополитическа сила в Европа. Логична е реакцията на Византия към България, която вече играе ролята на основен геополитически фактор. Империята на ромеите решава да разреши кардинално въпроса с все по-засилващата се българска държава. Това довежда до похода на Никифор в българските земи през 811г. Нито в гръцките, нито в латинските извори имаме преки сведения къде е била прочутата битка между ромеи и българи. Академичното издание на История на България приема, че мястото на решителното сражение по всяка вероятност е било в теснините на северния склон на Върбишкия проход, по течението на Камчия. Това предположение обаче е изказано, без да има подкрепата на нито един исторически извор. Паисий в своята история изказва друго мнение за мястото на прочутата битка. Та според него Крум разбива Никифор недалече от Никопол, край Славомир. За кое селище Никопол е писал той? В анонимния ватикански разказ има сведения, че превземайки неизвестно селище, Никифор разграбил Крумовото съкровище и го раздавал на войниците си. След това обаче се отправил към Сердика. Пътя за Сердика на север от Стара планина е минавал край Никополис ад Иструм. Имайки предвид сведенията на Паисий и анонимния ватикански разказ твърде вероятно е битката да се е случила в пространството, заключено между днешното село Никюп, река Росица, река Янтра и днешното село Сломер, бившо Славомир. А самият Никифор бил убит на 26 юли край село Сломер.За това пише Паисий в неговата история.
Крум заплашил съществуването на доктрината „Византия“ със създаването на доктрината „България“. Войната между Крум и Никифор е война на доктрини, а не просто военен сблъсък между българи и ромеи.
Български историци от Възраждането описват Крум като:
– „Отбран, великодушен и благополучен във война“- Паисий
– „Голям и остроумен юнак“ – Христо Драганов
– „Великий и мудрий мъж“ – Раковски
Авторът на анонимен препис на историята на Паисий също вижда Крум като изключителен владетел:
„Подир Кардама воцарил са Крум, 12-ий цар Болгарский, който бил голям и остроумен юнак“
Не може да се пропусне и отношението на византийските историци към Крум. Те със страхопочитание го наричали нов Синехарим.
Време е България да отдава почит на най-великия си владетел. Време всички професори, доценти и академици, които са писали най-различни лъжи за Крум да бъдат обявени за persona non grata за българската история. Време е край Сломер да бъде издигнат панорамен комплекс, който да възвеличава Крум и неговите войници. Време е във всеки кабинет на властта да бъде поставен портрет на Крум, а върху всяко бюро в тях да има папката с реализираната мечта на българите за социално справедливата държава.
