В сегашната конституция, която бе определена от Европейския съюз като „много демократична“ има неща, които просто ще ви смаят. Така че ремонт е необходим. Но за целта няма никаква нужда да се свиква Велико народно събрание.
Просто в следващото Обикновено народно събрание трябва мнозинство от две трети.
Това каза Румен Воденичаров в интервю за в. „Марица“.
Коментирал съм подробно недостатъците на конституцията, приета от VII-то ВНС, в статия във връзка с нейната 20-та годишнина, както и пропуските, които ние допуснахме при нейното съставяне.
Накратко най-важните са следните:
Чл.2. България е определена като „единна“, но не и като „еднонационална“ държава. Този пропуск доведе до ратифициране от Народното събрание на Рамкова конвенция за защита на националните малцинства и подхранва надеждите на сепаратисти и малцинствени лидери, претендиращи за колективни човешки права.
Чл.5. Абсолютно погрешно е приемането, че „международните договори имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат“. Този текст е унизителен и придава на България статут на държава, лишена от суверенитет (т.е. на колониална държава).
Чл.21 и 22. Въпреки че ал.2 на чл.21 гласи: „Обработваемата земя се използва само за земеделски цели“, поправката, която гласуваха впоследствие народните представители, развързва ръцете на наши и чужди спекуланти: „Чужденци и чужди юридически лица могат да придобиват собственост върху земя, произтичащо от присъединяване на Република България към ЕС“. Не бе записана забрана за закупуване на земеделска земя за вечни времена от чужденци. Последствията могат да заприличат на самоубийство. Продължава изкупуването на огромни територии земеделска земя с подставени лица предимно от Турция и Израел.
Наивното ни увлечение по демократичното устройство в САЩ, както и по човешките права доведе до създаване, според мен, на две напълно излишни за нашата парламентарна държава институции – вицепрезидент и омбудсман.
Ние пропуснахме да приемем и текст, който да обвързва категорично правата със задълженията на гражданина. Така големи групи от хора, като ромите например, имат само права, но задължения нямат никакви. А текстът би могъл да бъде следният: „Български гражданин, който редовно не изпълнява конституционните си задължения, няма право да претендира за своите права“.
Главата за съдебната система в конституцията също се нуждае от нови разпоредби. Практиката и постоянните протести, които искат справедливост, показаха, че съдебната власт, в неукрепнала демокрация като нашата, не може да се остави напълно безконтролна.
Накратко: Разполагаме с демократична конституция, гарантираща индивидуалните човешки права на българските граждани. За съжаление, основният закон се нарушава безцеремонно, а за изминалите 29 години няма наказан нарушител. Българите отново загубиха вяра във върховенството на закона. И демокрацията ни в крайна сметка се оказа „тоталитарна“, както казваше руският философ и дисидент Александър Зиновиев.
Двадесет и девет години наистина са достатъчен срок за преценка дали основният закон е остарял. Да, някои разпоредби са остарели, но тяхното актуализиране не изисква ново ВНС, а само консенсус на две трети от народните представители в следващото Обикновено народно събрание.
