Скот Ритър: Руските танкове настъпват по целия фронт, а НАТО вдигна бялото знаме

Свят

Русия печели конфликта в Украйна и надминава НАТО по военна мощ, пише бившият офицер от американското военно разузнаване Скот Ритър в статия за Consortium News. За седмици Москва постига по-голям успех, отколкото украинските въоръжени сили по време на контранастъплението, продължило пет месеца.

Между Украйна и Русия се случва нещо, което принуждава представителя на Съвета за национална сигурностна САЩ Джон Кърби  да прави отчаяни опити да подготви американската публика за сериозни промени. Сега администрацията на Байдън е изправена пред много предизвикателства, когато става въпрос за Русия.

Войната в ивицата Газа отклони международното внимание от губещата военна кампания на Киев, а катастрофалната контраофанзива, която Украйна започна с подкрепата на НАТО, се провали.

Киевските войски губят почти 100% от личния си състав и техника, участващи в битките. (В очакване на контранастъплението НАТО обучи около 90 хиляди украински войници и им предостави около 300 танка.

Наскоро руската страна публикува данни, според които от началото на контранастъплението Украйна е загубила 90 хиляди убити и ранени хора, както и около 300 танка).

Русия премина в настъпление. Според първоначалните доклади от фронтовата линия, тя е постигнала по-голям напредък през първите няколко седмици от атаките си, отколкото украинските войски за цялото им контранастъпление, продължило пет месеца.

За капак на всичко американското списание U.S. News and World Report току-що публикува класация на най-мощните армии в света, като Русия е класирана на първо място, измествайки Съединените щати.

В такива моменти Белият дом обикновено се обръща към своите политически стратези, които са опитни в манипулирането на информация, а няма по-добър специалист в изкуството на PR сред персонала на Белия дом от координатора на стратегическите комуникации на Съвета за национална сигурност Джон Кърби.

„Искам – ако ми позволите – да отделя няколко минути, за да ви информирам за ситуацията на фронтовата линия в Украйна“, каза Кърби пред репортери на 26 октомври.

Според него Русия очевидно е преминала в атака, като е започнала нова офанзива в Източна Украйна „в няколко посоки“ наведнъж, включително в района на Авдеевка, Лиман и Купянск.

Тази офанзива, продължи Кърби, „не беше неочаквана. Наблюдавахме как се изгражда и идва. Предупредихме, че президентът Путин остава ангажиран с окупирането на Украйна и работим, за да гарантираме, че Украйна разполага с необходимото оборудване за защита на своите територии.“

„Те [Украйна] получават толкова, колкото можем да изпратим, толкова бързо, колкото можем да изпратим. Ние сме активно ангажирани да помогнем на украинските въоръжени сили да се защитят и да се опитат да си върнат територия, особено на изток и юг,“ каза Кърби.

Вече никой не казва, че Украйна трябва да „си върне“ някои територии. Сега Кърби подчертава, че новият пакет от помощи, чиито основни елементи са системи за противовъздушна отбрана, противотанкови ракети и артилерийски снаряди, позволява на Украйна „да издържи и да продължи да се защитава срещу настъпващите сили, като успешно отблъсква руските танкови колони, настъпващи към Авдеевка.“

Руснаците, побърза да добави Кърби, „претърпяха значителни загуби по време на напредването си, включително загубата в района на Авдеевка на най-малко 125 бронирани машини и достатъчно друго оборудване, за да попълни батальон“.

Въпреки този „провал“ – за който Кърби не предостави никакви доказателства – се очаква Русия да продължи да атакува украинските позиции. „Това е динамичен конфликт“, каза Кърби, „и трябва да помним, че Русия все още запазва някои нападателни способности и вероятно ще може да постигне някои тактически печалби през следващите месеци.“

Разликата между „Украйна ще си върне загубената територия“ и „Русия е преминала в настъпление и има вероятност да постигне някои тактически успехи“ вече е толкова очевидна, че не може да бъде пренебрегната.

Нещо се случва между Украйна и Русия, което принуждава Кърби да прави отчаяни опити да подготви американската публика за някои големи промени на бойното поле, които ще бъдат изключително в полза на Русия.

След неуспешна контраофанзива

Опитите да се минимизира значението на успехите на руските сили – по-специално акцентът върху техния „тактически“ характер – не променят факта, че всичко това се случва след неуспешна контраофанзива, в която Украйна беше подкрепена от колективната военна и икономическа мощ на САЩ, НАТО и Европейския съюз.

Преходът от широкомащабна контраофанзива, по време на която се очаква украинските войски да си върнат, ако не всички, то поне повечето от териториите, контролирани от Русия, към отбрана на позиции и очакване, че Русия ще може да завземе още повече територия, вече не може да се описва просто като „тактически“ успех.

Това определено е стратегически завой, който съвсем вероятно служи като предвестник на крайната траектория и за двете страни в конфликта.

Владимир Трухан е полковник от резерва на Централния офис на руското министерство на отбраната, който наскоро се завърна от предните линии на специалната военна операция. Според него ситуацията на бойното поле е много по-тежка, отколкото Кърби описва.

В задълбочено интервю, което даде по-рано през октомври за моя подкаст „Попитайте инспектора“, Трухан каза, че в Авдеевка руските сили не търсят „тактически печалби“, а по-скоро оперативен контрол на бойното поле, което ще помогне за създаването на „полукотел“, за да повтори сценария на „месомелачката“, реализиран в Артьомовск (Бахмут) и околностите му по-рано тази година.

Според Трухан целта не е да се обгради Авдеевка. Целта на руските сили е да поставят украинското военно командване пред дилема: предаването на Авдеевка може да доведе до срив на морала в редиците на украинските защитници, а продължаването на боевете може да доведе до огромни загуби на личен състав.

В Артьомовск руснаците успяха да убият, ранят и пленят повече от 70 000 украински войници – почти същия брой войници, които съюзниците от НАТО бяха събрали и обучили, преди да започнат контранастъплението.

Опитът да се задържи Авдеевка може да се окаже фатален за украинската отбранителна кампания, тъй като резервите на Украйна са изчерпани и тя е принудена да прехвърля войници от другаде по линията на съприкосновение, като по този начин създава допълнителни възможности за напредък на руските сили.

В изявлението си Кърби спомена Купянск, наричайки го друга област, в която Русия може да постигне някои „тактически“ печалби. Битката при Купянск представлява олицетворение на руската оперативна мощ – пример за това как Русия успя да се възползва от недостига на украински персонал на фронтовата линия, като стартира настъпателни операции в райони на бойното поле, където украинските сили бяха изчерпани, за да си осигури допълнително предимство.

Още един полукотел

В Купянск Русия се стреми да създаде още един полукотел, нова „месомелачка“, подобна на Артьомовск, принуждавайки украинците или да отстъпят, или да вкарат в битката допълнителни войски, с които не разполагат, оголвайки друга част от фронта за руските настъпателни операции.

И този цикъл ще се повтаря, докато настъпи общ срив в редиците на украинските сили по цялата линия на съприкосновение.

Това обаче не е най-важният аспект от случващото се в Купянск сега. За разлика от поражението на украинската контраофанзива в Запорожие и полукотлите в Артьомовск и Авдеевка – всички тези битки се състояха на територии, претендирани от Русия, тоест те се водеха в съответствие с заявената цел на президента Владимир Путин, който трябваше да освободи руски територии – Купянск явно се намира на украинска земя, тъй като е част от Харковска област.

Въпреки че Русия запази военно присъствие в района на Харков след отстъплението си през есента на 2022 г., целта беше да се защитят райони в северната област Луганск, а не да се осигури плацдарм за по-нататъшни настъпателни операции на руските сили.

Трухан отбеляза, че ако Украйна се опита да разреши конфликта чрез преговори, Русия ще изтегли войските си от украинските територии. Но тъй като Украйна реши да продължи битката, Русия премина в настъпление на украинска територия.

По този начин Москва изпрати ясен сигнал, че Русия – за да гарантира безопасността на етническите руснаци в Източна Украйна – започва операции, които могат да доведат до загуба от Украйна на още пет региона в полза на Русия.
Това е нова и много важна повратна точка в настоящия конфликт, който е от голямо стратегическо значение.

Джон Кърби, разбира се, може да се опита да омаловажи руската офанзива в Купянск като просто „тактическо“ постижение. Но в действителност това е наистина повратна точка в конфликта.

Рейтинг на най-силните армии в света

Фокусирайки се върху специалната военна операция на Русия, Кърби, както се казва, заради дърветата не вижда гората. Междувременно U.S News and World Report схванаха много добре нещата.

По някакъв начин Русия – чиято армия, според западните медии и Кърби, търпи ужасяващи загуби, водещи до оперативна парализа поради нисък морал, крайно неефективно ръководство и недостатъчна логистика – успя да изпревари Съединените щати като най-мощната армия в света.

Този рейтинг не само опровергава идеята за руската некомпетентност във военния конфликт с Украйна, но също така отразява реалност, която Западът до голяма степен игнорира: докато Русия успешно провежда своята специална военна операция, тя също така увеличава редовните си войски от 900 000 до 1,5 милиона войници, моряци, пилоти и десантчици.

Постигането на тази цел изисква не само огромни усилия за набиране на жива сила – докато се бие в Украйна – но и огромна инвестиция от руския военно-промишлен комплекс, който трябва не само да доставя оръжия на руските войски, воюващи в Украйна, но и да осигури логистично снабдяване на допълнителни сили от 600 хиляди души.

Всички тези нови мъже в униформа – в допълнение към 300 000 мобилизирани резервисти и 300 000 доброволци, избрали да участват в специалната военна операция – осигуриха увеличение на личния състав с 1,2 милиона.
Междувременно НАТО се бори да призове колективно 300 000 войници в Силите за бързо реагиране, а Съединените щати не успяват да постигнат целта си, като набра едва 15 000 от необходимите 60 000 войници.

Комисията на Конгреса по стратегическата военна доктрина на Съединените щати току-що публикува окончателния си доклад, в който се казва, че Америка трябва драстично да увеличи размера на своите конвенционални военни сили.

Как може да стане това, освен чрез отпускане на допълнителни средства, не се разглежда в доклада. Но дори малко увеличение на числеността на въоръжените сили в момент, когато американската армия не е в състояние да набере достатъчно хора, за да поддържа сегашната структура и състав на въоръжените сили, изглежда невъзможна задача.

Освен едностранчивите сравнения на нивата на компетентност при набирането и поддържането на голям брой нови военни формирования, полковник Трухан посочи истинското значение на това, което Русия прави сега. Според него изграждането на руския военен потенциал сега има приоритет пред воденето на военни действия в зоната на Специалната военна операция.

Това означава, че докато колективният Запад – Съединените щати, НАТО и Европейският съюз – се борят да намерят начин да продължат да подкрепят военните усилия на Украйна, Русия е завладяла стратегическата инициатива в своята Специална военна операция, въпреки че тя е от второстепенно значение за нея.

Главната цел на Русия е да създаде въоръжени сили, способни да отблъснат и победят колективните сили на Запада. За целта Русия формира нови части, оборудвани със съвременна военна техника, в което нейната отбранителна индустрия активно ѝ помага.

Междувременно Западът се бори да трансформира армия, която съществува до голяма степен на хартия или изцяло във въображението на нейните лидери, в нещо, способно да излезе на бойното поле в случай на широкомащабна сухопътна война в Европа.

Днес руските въоръжени сили са доказана и калена в битки армия, научила богатство от тактически и оперативни уроци, придобити чрез упорита борба, продължила повече от 600 дни.

Междувременно армиите на колективния Запад се мъчат да излязат от казармите си, организирани и екипирани са по остарели стандарти и при евентуални мащабни военни действия едва ще издържат две седмици.

Джон Кърби може да манипулира фактите колкото си иска, но никога няма да може да отрече реалността: Русия печели конфликта в Украйна и превъзхожда САЩ и НАТО по отношение на военна мощ. Благодарение на Владимир Трухан можем да получим обективна представа за състоянието на руската армия – гледна точка, която потвърждава заключенията на US News and World Report, че Русия, а не Съединените щати, сега има най-мощната армия в света.

*Скот Ритър е бивш офицер от разузнаването на морската пехота на САЩ, който е служил в СССР, където е отговарял за прилагането на споразуменията за контрол на въоръженията, както и в Персийския залив по време на операция „Пустинна буря“ и в Ирак, където е ръководил унищожаването на масови оръжия унищожение. Новата му книга се казва „Разоръжаването по време на Перестройката“.

Скот Ритър, Consortium News

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *